Летните прилепни колонии

Лятна колония на трицветни нощници (Myotis emarginatus). Снимка: Славея Стойчева
Съдържание

С дългоочакваното премахване на ограниченията за пътуване и топлото време в страната, много от нас ще се насочат към пещерите като любимо занимание на открито. Пролетта традиционно е време за експедиции, проучвания на пещери, но този период съвпада и с една много важна част от живота на прилепните колонии в пещерите, а именно – раждането и отглеждането на малки. По време на размножителния си период от средата на май до началото на август, прилепите се струпват в пещери и образуват големи колонии, често достигащи до няколко хиляди индивида. Точно в този момент прилепите са изключително уязвими на безпокойство, защото женските раждат малките си на едно и също място в кратък период от време. Едно единствено безпокойство, дори и за няколко минути, може да доведе до измиране на стотици новородени прилепи и да застраши голяма част от прилепните популации. Особено критични са първите 45 дни от раждането на малките, когато те са напълно безпомощни.

Какво се случва, когато посетим пещера с размножителна колония

Размножителна колония на пещерни прилепи. Снимка: Станимира Делева

Размножителите колонии са съставени от голям брой женски прилепи и техните малки, струпани по тавана или стените на пещерата. Цялата колония почива заедно през деня, а вечер майките оставят своите малки сами, за да ловуват. Малките са притиснати плътно едно до друго, за да съхраняват телесната си топлина в отсъствието на възрастните прилепи. В първите 45 дни от живота си, малките прилепи са с недоразвити крила, което ги прави напълно безпомощни и зависими от майките си (дори почти две седмици след раждането са слепи и голи). При безпокойство през деня – шум или силна светлина, майките, изпадат в паника. Те излитат от убежището много по-бързо от обикновено, като в стремежа си да избягат по-бързо, бутат както своите малки, така и намиращите се в близост. Загубили равновесие, а често и повлечени от намиращите се в съседство прилепи, много от малките падат на пода на пещерата. Ако не загинат при първоначалния сблъсък с повърхността, малките прилепи имат злощастната съдба да умрат от глад или да бъдат изядени живи от пещерните безгръбначни. Попадналите на земята малки са 100% обречени и не могат да бъдат спасени от своите майки. Дори и безпокойството да продължи само една минута, майките няма да се върнат дълго време, но дори и да го направят, направената вреда е необратима. Прилепите, макар и виртуозни летци, нямат физическата способност да кацнат на земята и да се вдигнат отново (особено натоварени с тежест, малките са с размер 1/3 от теглото на майката). Големите нощници (род Myotis) при падане на земята понякога успяват да подскочат с предните си крака и да излетят ако не са натоварени, но прилепи като подковоносите (род Rhinolophus), пещерните дългокрили (род Miniopterus) и други, обитаващи българските пещери са адаптирани да ловуват във въздуха и ако попаднат на земята са напълно безпомощни. Единствено някои видове тропически прилепи имат известна пъргавост на земята и са способни да подскачат или да се покатерят, но те са изключения. Още по-сложно става, когато прилепната колония се намира над вода (напимер в пещерата Парниците). Тогава дори и най-бързата реакция на майките не е достатъчна да ги спаси. Нека да бъде ясно за всички – майките прилепи няма да вдигнат малките от земята. Дори и при преминаването ви те да са останали живи, в последствие малките със сигурност ще умрат. Малките няма сами да се изкатерят обратно до тавана на пещерата, и възрастните прилепи няма да ги потърсят. Прилепите имат бавен жизнен цикъл, раждат само по едно малко на година и мъжките и женските обитават различни убежища през различните сезони. Останали без потомство, прилепите няма да създадат ново до пролетта на следващата година. Затова унищожението на една размножителна колония е толкова сериозна загуба и може да се отрази на оцеляването на видовете.

Не можем да виним прилепите, че не се хвърлят самоотвержено да спасяват малките си, или, че не разбират, че ние само искаме да се позабавляваме в пещерите и нямаме намерения да им навредим. Прилепите са диви животни, които действат според инстинктите си, а пещерняците са започнали своята дейност само преди стотина години – период твърде кратък, за да предизвика каквато и да е адаптация на поведението на подземните обитатели. За съжаление все още не сме изобретили начин да общуваме с дивите животни и да им обясним да не изпадат в паника, когато нахлуваме в техните убежища. От друга страна ние, пещерняците, като любители на природата можем да опазим важните пещерни обитатели, без да преставаме да изследваме пещерите. Необходимо е само да адаптираме поведението си (все пак надарени сме със способността да мислим) като спазваме етика, здрав разум и няколко прости правила.

Как да се държим с прилепите през лятото

  • Не посещаваме пещерите с големи размножителни колонии в периода 15 май 30 юли.
  • В останалите пещери пазим тишина и преминаваме възможно най-бързо и тихо през галериите с прилепи.
  • Ако намерим прилеп на земята, независимо дали е възрастен или бебе, го повдигаме с чисти ръкавици или парче плат и го закрепваме възможно най-високо на стените на пещерата, по възможност далеч от вода. Никога не пипаме прилепи с голи ръце.
  • Допуска се фотографиране с документална цел на прилепната колония, но не използваме силна светкавица повече от 2-3 пъти. Снимките се изпращат на имел адреса на Центъра за изследване и защита на прилепитеbrcc [ at ] nmnhs.com със следната информация: дата, име на пещера и защита; населено място и автор на снимките.
  • Не пипаме или тормозим прилепите по стените и тавана на пещерите и не се опитваме да ги преместим, освен ако не са пряко застрашени (разположени върху закрепвания, в тесняци и т.н.).
  • Паленето на огън в привходните части на ещерите, влизане с факли, както и вдигането на шум водят до смърт и/или прогонване на много прилепи.

Как да помогнем?

  • Ако установите размножителна колония (над 100 екземпляра), която не е известна досега (Приложение 1), моля съобщете на ЦИЗП на имейл: brcc [ at ] nmnhs.com с данни за пещерата, дата на наблюдението и по възможност снимки на колонията или отделни екземпляри.
  • Ако установите вандалски прояви или масова смърт на прилепи, сигнализирайте на ЦИЗП или на Комисията по опазване на пещерите и карста към БФСп на имейл: protection [ at ] speleo-bg.org
  • Ако намерите опръстенен прилеп – запишете (или снимайте в макро-режим) номера без да сваляте пръстена и го съобщете електронно в ЦИЗП. Желателно е и снимка на екземпляра.

Прилепите и Covid-19

С разразилата се пандемия от SARS-CoV-2, организацията Eurobats публикува препоръки към хората, които имат пряк контакт с прилепи, включително спелеолози. Засега няма данни, че вирусa се предава от прилепи на хора. Все пак, съществува риск хората да пренесат вируса към диви животни, включително прилепи. Препоръчително е да се вземат всички необходими мерки за предотвратяване на зараза при посещение на пещери или контакт с прилепи.

  • При посещение на пещери с прилепни колонии да се употребяват ръкавици, маска и по възможност да се сменя костюма при всеки посетен обект.
  • Да се прави редовна дезинфекция на инвентара, облеклото и ботушите. Хигиената да се поддържа висока по всяко време, чрез миене/дезинфекция на ръце, да не се докосва лицето с ръце и да се спазват всички мерки, препоръчани от местните власти.
  • Хора, които са били в контакт с болен от SARS-CoV-2, както и такива, проявяващи симптоми да не влизат по никакъв начин в контакт с прилепи.
  • В съответствие с Резолюция № 7.6 „Опазване и управление на важни подземни обекти за прилепи” и указанията, дадени в публикация № 2 нa Eurobats „Опазване и управление на подземни обекти за прилепи“, пещерняци и други посетители на подземни обекти трябва да избягват посещаването на такива обекти или части от тях в периода, когато те са обитавани от колонии прилепи и поддържат максимално възможно разстояние от отделните прилепи.

Следването на тези съществуващи препоръки и предпазни мерки трябва значително да помогнат за намаляване на евентуалното предаване на SARS-CoV-2 от хора на прилепи.

Размножителна колония от няколко вида прилепи в пещерата Айна Ини. Снимка: Славея Стойчева

Често задавани въпроси

Защо трябва да пазя прилепите?

Прилепите, срещащи се в България се хранят изцяло с насекоми и изяждат огромно количество вредители, което ги прави натурални заместители на увреждащите здравето пестициди. Без тях ще изпитаме бум на масовото развитие на много видове насекоми, което ще доведе до унищожаване на посеви, изсъхване на горски масиви и епидемии от болести, предавани от насекоми. В световен мащаб те имат ключова роля в екосистемите и без тях те не биха могли да съществуват.

Около града, в който живея има само няколко пещери, заради вашите ограничения и прилепите няма къде да си водя курсистите. Не може ли те да се преместят някъде другаде?

Ако в даден район има само няколко пещери, които са подходящи за посещение, то това означава и, че има и малко пещери, подходящи за прилепни убежища. Ако обезпокоите прилепите и те няма къде другаде да отидат и най-вероятно загинат или ще напуснат района. Прилепите са необходими поддържане на равновесието в екосистемите, ако те се преместят някъде другаде, това ще бъде пагубно за много други животински и растителни видове. Разбира се, несъмнено е удобно да се посещават едни и същи пещери, особено ако са разположени в близост до нашия град и имат лесен достъп, но това не трябва да става в разрез със законите на страната и не бива да се пренебрегват етичните норми в името на създадена рутина. Месеците, през които една пещера е недостъпна могат да се използват за експедиции за търсене на нови пещери, тренировки на скали и посещения на други карстови райони. България е малка страна, а карстовите масиви са в изобилие – няма повод за притеснение, че ще скоро останем без пещери за изследване.

Тази година не видях никакви прилепи, защо пещерата продължава да бъде в списъка със забранени пещери?

Понякога поради настъпващите климатични промени (например по-мека зима, студена пролет или продължително засушаване), е възможно някои видове прилепи да изместят периодите си на размножаване и хибернация. Друг повод за липсата на прилепи е събитие, което е довело до тяхното безпокойство и напускане на убежището. Вероятно прилепната колония ще се завърне по-късно през сезона или на следващата година. Често при премахване на безпокойството, колонията се възстановява. Важно е пещерите да останат със защитен статут, защото много видове прилепи имат т. нар. „натална филопатия“ – младите животни се завръщат, за да се размножат на местата, на които са били родени. Това е особено силно за женските, които в продължение на много поколения раждат малките си в пещерите, в които те са били родени. Прилепите се ориенират безпогрешно и понякога изминават хиляди километри до местата си на размножаване, като извършват миграции подобно на птиците. Понякога просто не сме посетили пещерата в правилния период – пещера с огромна колония през юни може да бъде напълно празна през август, а летните и зимни колонии рядко се застъпват. Тъй като пещерняците не правят целенасочен мониторинг на прилепи, е възможно да не обърнат внимание кога са наблюдавани колонии и кога не.

Как да разбера дали дадена пещера е защитена?

Можете да направите справка в регистъра на защитените територии в страницата на Изпълнителната агенция по околна среда, където има данни за пещерите, обявени за защитени територии. За пещерите, които попадат в границите на защитени територии, но не са поименно споменати в регистъра, трябва да се направи справка по местоположение, като се използва GIS софтуер. Ако имате съмнения дали определена пещера попада в границите на защитена територия и какви са режимите в нея, можете да попитате Комисията за опазване на пещерите и карста към БФСп.

Заради вашите прилепи не могат да се изследват никакви пещери! Защо сте направили такъв дълъг списък?

В повечето европейски страни опазването на пещерите е значително по-строго. В България, въпреки, че всяка пещера, която има наличие дори на един защитен вид е на практика защитена, се търси баланс и се публикува само списък с най-значимите подземни убежища. В този списък са посочени само 48 обекта – под 1 процент от всички български пещери. Тези 48 пещери са отдавна проучени и картирани и въздържането от посещения през 3 месеца от годината най-вероятно няма да повлияе значително на напредъка на спелеологията. Остават на разположение над 6000 пещери, много от които от години очакват своите първи изследователи и картировачи.

Мога ли да се заразя с Covid-19 от прилепи?

Засега няма данни, че Covid-19 се пренася от прилепи към човека.

Този списък, който пускате всяка година е фалшив, вие сте си го измислили! Не е вярно, че пещерите от списъка са забранени за посещение.

Списъкът обобщава данни от дългогодишен мониторинг на подземните местообитания. Част от пещерите са с режим на защита и ограничен достъп, обявени са за защитени територии или попадат в такива. Друга част от пещерите са защитени от закона за биологичното разнообразие като местообитания на защитени видове. Ако имате съмнения за режима на достъп на дадена пещера, винаги можете да попитате Комисията за опазване на пещерите и карста към БФСп и ще ви бъдат предоставени данни.

На това място би трябвало да припомним, че всички видове прилепи в България са строго защитени от Закона за биологичното разнообразие (Прил. 2 и 3). Безпокойството им по време на периода на размножаване (15 май- 30 юли) и периода на зимуване (1 декември – 30 март) е забранено и наказуемо. Всяка пещера, убежище на видове от прил. 3 на ЗБР (а това са всички видове, срещащи се в България) е забранена за посещение в периода на размножаване, независимо дали е обявена изрично за защитена територия или не. РИОСВ публикуват периодично ограниченията, които са в сила още от създаването на законите и досега не са отменяни. Но ние няма да припомняме това, защото пещерняците са интелигентни и разумни хора, които отдавна са запознати със законите на страната и ги спазват безусловно.

Център за изследване и защита на прилепите, brcc@nmnhs.com

Национален природонаучен музей

Снимки на летни размножителни колонии

Източници

https://speleo-bg.org/prilepite-i-peshternyatsite-bezavariyno-savmestno-sazhitelstvo/
https://www.eurobats.org/node/2602
http://eea.government.bg/zpo/bg/
https://speleo-bg.org/signalizirane-pri-problemi-kasaeshti-opazvaneto-na-peshterite/
http://www.nmnhs.com/bat-research-and-conservation-centre-bg.html
https://www.greenbalkans.org/prilepi/indexdetails.php?menu_id=41
https://pod-rb.eu/wp-content/uploads/sites/4/2010/12/instrukciq_za_povedeni_pri_pronikvane_v_prilepni_peshteri.pdf
https://www.lex.bg/laws/ldoc/2135458102
https://www.lex.bg/laws/ldoc/2135456926
https://books.google.es/books/about/Functional_and_Evolutionary_Ecology_of_B.html?id=webx1XvhqScC&redir_esc=y

Приложение 1. Списък на пещерите с най-големи размножителни колонии на прилепи, както и техните режими, свързани със спелеологични проучвания, съгласно регистъра на защитени територии към ИАОС и Закона за биологичното разнообразие

Споделяне