90 години организирано пещерно движение в България (1929 – 2019)

Кратка история и основни постижения на българските пещерняци и спелеология

1929 г. се смята за рождена на организираното пещерно дело и спелеология в страната, когато е създадено Първото българско пещерно дружество. Идеята възниква около 50 години по-рано, веднага след освобождението на България от Османската империя. По-ранна информация за Български пещери е била споделяна предимно от пътешественици, свещеници и търговци.

Първото известно описание на българска пещера (Водната, с. Чавдарци, Ловешка област) е от 1640-та година в ръкопис, който се пази в библиотеката на Ватикана. Той е написан от Петър Богдан (1601-1674), български патриот, историограф, дипломат, католически епископ и първият архиепископ в България, автор на първата българска история (от 1667 г. – един век преди тази на Паисий Хилендарски).

Скоро след освобождението на България през 1878 г. няколко учени насочват вниманието си към пещери, които вече са известни от местните хора и са лесни за достъп, и започват тяхното изследване. Първите троглобити са описани от унгарския биолог Едуард Меркел в Централна Стара планина. Работата на братята археолози Карел и Херман Шкорпил са богати на информация за множество български пещери („Изкопаеми богатства, изнамерени досега в целокупна България” (1882 г.), „Природни богатства на целокупна България” (1884 г.) и „Кражски явления в България” (1900 г.). През 1891 г. започват и първите археологически разкопки край Дряново.

От началото на 20-ти век са първите геоложки, хидрогеоложки и геоморфоложки изследвания на българския карст (проведени от Георги Бончев (1866-1955) – основател на Геологическия институт при БАН, Петър Петров и Жеко Радев (1875-1934). Основата на систематичните биоспелеоложки проучвания в България е поставена от Иван Буреш (1885-1980) през 1922 г.

Първо българско пещерно дружество (1929-1949)

Първото българско пещерно дружество е основано на 18 март 1929 г. в Националния природонаучен музей в София. Този акт, който събира специалисти от различни области на спелеологията и пещерни ентусиасти е иницииран от хидрогеологът инж. Петър Петров. Ботаникът проф. Стефан Петков е избран за първи председател на дружеството. Дружеството открива регионални клонове в Ракитово и Дряново, а след това и на други места. Организират се множество дейности в годините преди Втората световна война. Един от най-активните членове е видният археолог Рафаил Попов (1876 – 1940), директор на Националния археологически музей в София.

Голяма българо-британска експедиция открива археологически останки от средния и късния палеолит, както и пълен скелет на пещерна мечка в пещера Бачо Киро през 1936 г.  През 1937 г. Бачо Киро е отворена за туристически посещения. Тя е първата благоустроена пещера в България.

През 1949 г. дружеството е ликвидирано от Българската комунистическа партия поради смяната на политическата система в страната.

През 1958 г. е основана Комисия по пещерно дело като клон на Българския туристически съюз. По-късно тя прераства в Републиканска комисия по пещерно дело и пещерен туризъм (1963 г.), а по-късно в Българска федерация по пещерно дело (1972 г.) и Българска федерация по спелеология (1991 г.). За последните 60 години могат да се отличат три основни периода.

• 

• 

• 

Възстановяване на организацията, създаване на регистър и Аварийно спасителен отряд (1959-1979)

20-те години (от 1959 до 1979 г.) са период на бурно развитие на организацията. Популярността на пещерното дело нараства бързо и съответно нараства броя на пещерняците. Броят на пещерните клубове/секции надвишава 50 в цялата страна. Много от големите пещери очакват своите изследователи. Общопризнат лидер на пещерняшката общност в този период е Петър Трантеев, „Хера“ (1924-1979).

• 

• 

През 1972 г. е създадена Главната картотека на българските пещери, поддържана от инж. Радуш Радушев – „Чичо Радуш“ (1911 – 1991). Картотеката поставя първите стандарти за качеството на проучване и документация на нови пещери. За целите ѝ Владимир Попов предлага през 1976 г. зониране на карста в България, базирано на геоложки и географски структури и особености. България е разделена на 50 карстови региона в рамките на 4 физикогеографски области. До края на 1979 г. в регистъра са въведени над 2800 пещери.

• 

• 

Българските пещерняци вземат участие в множество международни експедиции и прояви. Те бързо си спечелват известност със своите проучвания и спортни постижения в най-големите пещери на света. От 1967 г. насам българи редовно участват в проучванията на най-дългите гипсови пещери в Украйна.

През 1969 г. е организирана експедиция до най-дълбоката пещера в света по това време – Гуфер Берже. Двама участници достигат дъното на пещерата на -1122 м – Анна Тапаркова и Петър Берон. С това си постижение Анна Тапаркова става първата жена в света достигнала такава дълбочина под земята.

• 

• 

• 

• 

През 1973 г. е организирана експедиция до новата най-дълбока пещера в света – Пиер Сен Мартен (-1171 м). Трима пещерняци (Анна Тапаркова-Пенчева, Васил Недков и К. Йончев) от екипа успяват да достигнат дъното на пещерата през траверса Тет Суваж. Анна става първата жена в света достигнала дъното на Пиер Сен Мартен.

През 1971 г. и 1977 г. са проведени първите научни експерименти от български пещерняци, съответно с дълъг престой в изолирана постоянна среда и със събиране на медико-физиологични данни за тяхната адаптация. Четиричленният екип (Иван Петров, Георги Йолов, Георги Тричков и Димитър Жишев) участва в първия 30-дневен експеримент,  състоял се в пещерата Топчика близо до с. Добростан през 1971 г. Вторият подобен експеримент е проведен в пещерата Десни сухи печ близо до с. Долни Лом през 1977 г. Двама пещерняци, Алексей Жалов и Стефан Цонев прекарват 62 дни под земята – най-дългия подобен експеримент в България до настоящия момент.

• 

• 

Учредително събрание, проведено на на 31 октомври 1974 г. поставя началото на организираното пещерно спасяване в България. За пръв председател на новосформирания Аварийно спасителен отряд към Българска федерация по пещерно дело е избран Петко Недков (1934-2011), а за негови заместници Трифон Даалиев (1947-2019) и Васил Стоицев.

• 

• 

През 1975 г. биоспелеологът Петър Берон взима участие в 5-месечна британска спелео-експедиция в Папуа Нова Гвинея.

Към нови, по-дълбоки подземни хоризонти с ТЕВ

Периодът от 1980-1993 г. започва с въвеждането на техниката на единичното въже (ТЕВ) на национално ниво, както и с уеднаквяването на стандартите за екипиране. Публикувани са два наръчника за тази техника, които осигуряват безценна помощ: „Вертикална спелеология“ на Майкъл Мередит и „АБВ на техниката на единичното въже“ от Петко Недков. Благодарение на новата техника и подобрената квалификация на пещерняците са открити нови галерии и са намерени продължения в някои от най-сложните и трудни пещери. По това време вече няма толкова много непроучени известни входове на пещери, но много нови са открити с помощта на разкопаване.

Този период е белязан и от първите стъпки и успехи в пещерното гмуркане в България, в което основна роля играе пещерен клуб „Студенец“ – Плевен. За съжаление по това време се случват и някои трагични подводни инциденти (Попов извор – 1981 г., Урушка маара – 1989 г.)

През 1980 г. Българската федерация по пещерно дело организира Регионалната европейска конференция по спелеология на Международния спелеоложки съюз (UIS) с над 250 участници от 17 страни. Тази конференция спомага за създаването на мост между пещерняците от двете страни на желязната завеса, което е важна стъпка при консолидацията на европейската спелеология.

През 1980 г. е създаден музеят по спелеология и български карст в Чепеларе, единственият подобен музей в Югоизточна Европа. Основна заслуга за това има Димитър Райчев – „Съра“ (1922-2002), учител от Чепеларе и човек, отдаден на спелеологията и пещерите в Родопите през целия си живот.

През 1981 г. е построен Националният пещерен дом „Петър Трантеев“ близо до с. Карлуково, в един от най-богатите карстови райони у нас. Целта му е да служи като база за обучения и сборове на всички пещерняци в България.

Расте международното признание на българската спелеология. До 1989 г. най-големите национални и международни прояви са подкрепяни финансово от държавата, което позволява провеждането на много амбициозни експедиции в Австрия, Куба, Гърция, Виетнам, Индия, СССР, Франция, Испания и др.

През декември 1984 г. по време на българска експедиция в Жан Бернар – най-дълбоката пещера в света по това време (-1358 м) четирима пещерняци достигат дъното – Сенко Газдов, Красимир Петков, Валери Мирчев и Цветелин Мирчев.

• 

• 

През 1986 г. са организирани две експедиции в Снежна (-1370 м), която е втора по дълбочина пещера в света по това време. Всички членове на петчленния екип на първата експедиция (Орлин Атанасов, Камен Бонев, Юли Юлиев, Розалин Станчев и Филип Филипов) достигат зала „Х“, намираща се в дънните части на пещерата, на около -1290 м от входа през Снежна.

Основната цел на втората експедиция е преминаване на траверса Межонна-Снежна. Межонна е горното ниво на пещерната система, а денивелацията до дъното от -1370 м е измерена от входа му. Две жени – Анна Пенчева и Диана Пенчева достигат дълбочина от -1355 м, където срутване не им позволява да продължат. Те проникват през входа Межонна до дъното на Снежна заедно с Кирил Иванов и излизат обратно през Межонна. Това е достатъчно за поставяне на нов световен рекорд за достигната дълбочина при жените. Владимир Грънчаров и Иван Ангелов проникват през траверса от входа на Снежна до срутването и излизат през Межонна. Наско Ламбов осъществява спускане до срутването на дъното от входа на „Снежная“ и се връща по същия път.

22 години по късно (декември 2008 – януари 2009) Теодор Кисимов взема участие в експедиция, проведена в системата Илюзия-Межонна-Снежна (втората най-дълбока пещера в света по това време) и достига дъното на -1753 м от вход Илюзия. След повече от 20 години експедицията открива нови части на дъното на пещерата: „Тронната зала“ и „Езерото на Ал. Морозов“.

• 

• 

• 

• 

Трябва да се отдаде дължимото и на значителния успех, който постигат българските пещерни водолази в чужбина, увенчани с проникването в огромната испанска пропаст BU-56 (Sima de las Puertas de Illaminako Ateeneko Leizea). Проведени са три български експедиции през 1986, 1987 и 1988 г. В резултат на тези експедиции дълбочината на BU-56 достига 1408 м след успешни гмуркания, осъществени от Илко Гунов, Милен Димитров и Валентин Чапанов и за известно време тази система е втората най-дълбока в света.

• 

• 

През 1989 г. е проведена експедиция в Алжир и трима пещерняци – Орлин Атанасов, Мартин Трантеев и Росен Писков достигат дъното на пещерата Anou Boussouil -805 м. Това е единствената българска експедиция в толкова дълбока африканска пропаст.

Съвременен период

Периодът след 1993 г. започва с дълбока икономическа криза в България, която оказва влияние на цялата пещерняшка общност и на нейните дейности. Много клубове прекратяват или силно ограничават дейностите си. С настъпването на новия век някои от тях са възстановени. Основават се и нови клубове. Българска федерация по спелеология се преобразува в независима, нестопанска организация и вече не е част от Българския туристически съюз. Трудностите при намиране на финансиране оказват влияние върху провежданите експедиции и те стават по-кратки, но по-интензивни с по-малко, но силно мотивирани хора.

В международния календар е даден приоритет предимно на по-близки и перспективни дестинации, предимно на Балканите.

От 1991 г. са организирани систематични пещерно-изследователски експедиции в Албания, включително систематични изследвания на карста и етнологията на планинския район Голо Бърдо, населен предимно с етнически българи. Голяма подкрепа на българските пещерняци, особено в организацията и логистиката на експедициите от албанска страна е оказвана от проф. Гезим Уручи (1949-2012) от университета „Луиджи Джиракучи“ в Шкодра. В резултат на изследванията между 1991 и 2019 г. там са открити повече от 100 пещери. Най-дълбоката от тях е BB-30 (-610 м), а пещерата РУ (-574 м) е с най-големия отвес в Албания от 360 м. Пещерата Мая Арапит, чийто вход е в подножието на едноименния връх Мая Арапит, т. нар. албански Матерхорн е с 387 метра положителна денивелация, 26 м отрицателна и е все още обект на изследвания. Изворът Шеган е проучен до дължина 86 м и дълбочина -64 м от Орлин Колов и Алекс Киров.

• 

• 

• 

• 

През 1997-1998 г. Цветан Остромски (по време на своето пост-докторска работа в университета Пърдю в З. Лафайет, Индиана, САЩ) взема участие в проучването и картирането на нови части в най-дългата пещера в света – Мамутовата пещерна система (640 км дължина до настоящия момент) в Кентъки, САЩ, както и на други пещери на територията на Национален парк „Мамутова пещера“, присъединявайки се към няколко експедиции организирани от Фондацията за изследване на пещери (Cave Research Foundation – CRF).

През 1997 г. Емилия Гатева прекарва в абсолютна изолация 52 дни в дълбоката 100 метра пещера Птича дупка в Троянския Балкан. Това е третият експеримент от този вид в България, след експериментите в Топчика (1971 г.) и Десни сухи печ (1977 г.), като за първи път е осъществен от единствен участник и за първи път от жена.

Български пещерняци взимат участие в изследването на най-дълбоката пещера в Турция, EGMA (-1429 м) през 2004 г., като трима души от екипа достигат дъното – Теодор Кисимов, Константин Стоилов и Светломир Станчев. Други трима пещерняци достигат дълбочина от около 1300 м – Цветан Остромски, Николай Томов и Николай Каменов. През следващите години няколко българи участват в експедиции в Турция, съвместно с турски и украински пещерняци (най-голямо участие – 5 в Аладаглар 2008 г.). Теодор Кисимов достига дъната на пещерите: Кую Кале (-832 м) през 2006 г. и Кузгун (-1400 м) през 2013 г.  В началото на септември 2019 г. трима пещерняци от България: Теодор Кисимов, Диляна Христова и Георги Беров участват в експедиция в пещерата Морджа в Турция и достигат дълбочина от -1240 м. С това Георги Беров става най-младия български пещерняк, достигнал дълбочина над 1000 м на 16-годишна възраст.

През 2004 г. четирима българи вземат участие в международната експедиция в пещерата Яма на ветрено бърдо (Jama na Vjetrenom Brdima) в Черна Гора. Енчо Енчев и Желязко Мечков екипират системата до дъното (това е първото проникване до дъното на пещерата от 1986 г.). По време на тази експедиция, както и на предишната през 2002 г. (организирана от пещерния клуб ASAK-Белград) пещерата е прекартирана (чрез използване на по-прецизни инструменти), които показват значителна грешка спрямо предишните замервания – около 120 м. Точната дълбочина на пещерата е -775 м.

Български пещерняци участват и в проучването на най-дълбоката пещера в света по това време – Крубер-Вороня през 2005 г. и 2013 г. Двама пещерняци достигат дъното, намиращо се на -2080 м, през 2005 г. – Теодор Кисимов и Константин Стоилов. По-късно, през 2013 г. Теодор Кисимов достига -2145 м, като това е най-голямата дълбочина стигната от български пещерняк, а Константин Стоилов отново се спуска до -2080 м.

• 

• 

През 2006 г. излиза на български осъвременения вариант на книгата „Техника на алпийската спелеология“ с автори Жорж Марбак и Бернард Турт, преведена от Вера Трендафилова.

В периода декември 2007 – януари 2008 г. е организирана съвместна българско-руска експедиция в пропастта Сарма (-1549 м по това време) с цел продължаване на проучванията на дъното и на неизследваните части. Петима пещерняци от България достигат дъното: Желязко Мечков, Павлин Димитров, Александър Колев, Игор Руняшки и Светломир Станчев. За съжаление продължение не е открито. Друга цел на експедицията е проучване на активния канал „Капелка“, в което от българска страна участва Енчо Енчев.

Българи вземат участие и в изследването на най-дълбоките пропасти в Динарския карстов масив: експедиция Лукина яма (-1421 м по това време) през 2010 (всички 4 участници достигат „сухото“ дъно на -1368 м, след което пещерата продължава със сифон), Велебит (-1026 м) през 2012 г. (в пещерата се намира най-дълбокият чист отвес в света от 513 м) – отново всички 9 участници достига дъното и Словачка яма (-1324 м) през 2017 г. Четирима български пещерняци достигат дъната на всичките три пещери: Антония Влайкова, Енчо Енчев, Владимир Георгиев и Явор Цветанов.

• 

• 

• 

От 2015 г. насам спелеолозите Станимира Делева и Ангел Иванов активно участват в  развитието на опазването на пещерите и биоспелеологията в Коста Рика. Те работят по дългосрочен изследователски проект, фокусиран върху екологията на пещерните прилепи в страната.

От 2014 до 2016 г. Асоциация на спелеоклубовете в София изпълни проект „Невидимото богатство на подземния свят“, който бе фокусиран върху проучвания на пещери в района на община Годеч. Идеята за осъществяването му е на пещерняци от Пещерен клуб и спелеоучилище „София“, които през последните години проведоха редица проучвателни експедиции в района. Резултатите от проекта могат да бъдат прочетени в книгата „Спелеоложки проучвания на пещерите в община Годеч”.

Като резултат от две експедиции, проведени през 2018 г. и 2019 г. български и израелски пещерняци, съвместно с няколко пещерняци от други страни, проучиха и картираха най-дългата солна пещера в света – Малхам (над 10 км), намираща се в планината Содом до Мъртво море в Израел.

В Австрия все още се провеждат систематични проучвания в масива „Тененгебирге“. Историята на българските експедиции в този район започва през 1980 г. В годините между 1980 г. и 1983 г. български екипи проучват повече от 40 пропасти, вариращи от малки отвеси до огромни лабиринти, чиято дълбочина доближава -600 м. Всички те са студени и влажни алпийски пещери, чиито входове често са блокирани от сняг и лед. Картирани са общо 3252 м денивелация. Най-дълбоките пещери са: S1 (-584 м), S2 (-460 м) и S20 (-374 м). Експедициите са прекратени през 1983 г., но са възобновени отново през 2013 г. (послучай 30-тата годишнина от последната проведена експедиция в района). През последните шест години (2014-2019 г.) са открити и картирани пещери и нови части с обща дълбочина около 2000 м. Пещерата S20, открита през 1983 г., е продължена до -570 м, като дъното все още не е достигнато.

• 

• 

• 

България в международните спелеоложки организации

През 1965 г. България става една от страните, които основават Международния спелеоложки съюз (UIS). През годините българи са допринасяли значително за работата му със свои представители в управленските структури и някои от комисиите. От 1993 г. досега Явор Шопов е Президент на Комисията по физикохимия и хидрогеология на карста към UIS.

През 1988 г. Българска федерация по пещерно дело организира Международно училище по пещерно спасяване във Враца. През 1989 г. Трифон Даалиев е избран за секретар, а през 1997 г. за Първи вицепрезидент на Комисията по пещерно спасяване към Международния спелеоложки съюз, заемайки този пост до кончината си през ноември 2019 г. През 1991 г. Българска федерация по спелеология е домакин на Международна конференция по пещерно спасяване.

През 2009 г. Международният спелеоложки съюз присъжда наградата за „Най-значителна спелеоложка публикация“ на книгата „Пещери и спелеология в България“ с автори – Петър Берон, Трифон Даалиев и Алексей Жалов.

През 2011 г. е проведена 12-тата международна Конференция по пещерно спасяване в България, в Дряново с участието на над 100 души от 15 държави.

През 2016 г. Антония Влайкова е избрана за Президент на Комисията по пещерно спасяване към Европейската федерация по спелеология (FSE).

През 2017 г. в София се провежда 11-тата Европейска среща по пещерно спасяване, организирана от „Пещерно спасяване“ България от името на Европейската асоциация по пещерно спасяване (ECRA).

През септември 2019 г., в Националния учебен център на Червения кръст, Долни Лозен, София се проведе 13-тия по ред Европейски форум по спелеология – най-престижния международен спелеоложки форум в Европа, който се провежда ежегодно в избрана от Европейската федерация по спелеология страна. За първи път страната ни бе избрана за домакин на това събитие, което е признание за Българска федерация по спелеология от страна на Европейската федерация по спелеология, на която сме активен член. Това е и най-големия международен форум, провеждан в България, след Европейската регионална конференция по спелеология през 1980 г. Под мотото „90 години организирано пещерно движение и 45 години пещерно спасяване в България“, форумът осигури голямо разнообразие от презентации, постерни сесии и симпозиуми на теми свързани с изследване на пещери, експедиции, биоспелеология, геология, геоморфология и география на карста, опазване и спасяване. Във форума участваха над 200 пещерняци от 27 страни, сред които имаше представители от Европа, САЩ, Бразилия, Израел, Хонконг.

България е инициатор и основател на Балканския спелеоложки съюз и домакин на два от Балканските пещерни сборове (1-ви на Тешел през 2007 г. и 10-ти на Враца през 2016 г.).

Някои от значителните научни и приложни постижения на българската спелеология

Български биоспелеолози провеждат проучвания в много страни, основно на Балканския полуостров, но и в Куба, Турция, Тунис, Виетнам, Китай, Мексико, Лаос, Словакия, Кения, Танзания, Коста Рика, Панама и много други. По-детайлно са проучени дестинации в Корсика, Гърция, Албания и Китай в няколко експедиции с участието на Петър Берон и Боян Петров.

След серия от каталози от В. Георгиев и П. Берон и два литературни обзора от 1962 и 1994, през 2015 г. Петър Берон издава монография за цялата пещерна фауна на България. Книгата съдържа информация за 866 вида животни от 813 пещери. Много нови видове и семейства животни са открити за първи път от български биоспелеолози, като 90 нови вида и 7 семейства са кръстени на Петър Берон. В нова Гвинея са открити фундаментално нови таксони животни – морски реликти в планинските части и троглобионти в хладните пещери около Екватора.

При археологически разкопки в пещерата Козарника (известна на местното население като Живанина дупка или Сухи Печ), близо до Гара Орешец, са открити някои от най-ранните свидетелства за човешко присъствие в Европа, датирани на възраст около 1 400 000 – 1 600 000 години.

Поредица от ценни международни събития са организирани от български спелеолози. Сред тях са симпозиумите „Пещерен климат и палеоклимат – най-добрия запис за глобалните изменения“,  4 международни школи по „Карст и съвременни проблеми в спелеологията“, серия от форуми, летни школи и ученически конкурси на тема „Защитени карстови територии“, както и много други.

Наличието на единствените лавови пещери в Централа и Източна Европа е доказано благодарение на продължителните проучвания на Борис Колев върху над 80 вулкански пещери в Родопите.

Български спелеолози откриват пещера от принципно нов тип образуване: корозионно-ерозионна пещера в гнайс.

Явор Шопов направи откритие, че луминесценцията на пещерните образувания има ивици с дебелина от микрони и че тези ивици са годишни (като дървесните кръгове) – едно явление, което проф. С.Е. Лауридзен нарече „ивиците на Шопов“. Въз основа на това явление са разработени няколко нови метода за изследване на пещерните процеси в миналото и дори е дефинирана нова научна област – палеолуминесценция. Тези изследвания предизвикаха голям интерес на учени от други научни области към изследването на процесите в пещерите. Комисията по физикохимия и хидрогеология на карста на Международния съюз по спелеология (UIS) изпълни международна програма по „Луминесценция на пещерните минерали“, под ръководството на Явор Шопов.

През 2013 г. Комисията по физикохимия и хидрогеология на карста към UIS стартира международна програма за дистанционно локализиране на пещери (Remote Location of Caves – RCL), ръководена от доц., д-р Явор Шопов (България) и д-р Иво Барон (Австрия) както и международна програма за изследване на пещери, оглавена от д-р Явор Шопов (България) и д-р Джовани Бадино (Италия).

През 2015 г. българските спелеолози Стефан Шанов и Константин Костов публикуват монографията „Динамична тектоника и карст“ (в сериите „Световни пещерни и карстови системи“, Springer).

През 2011 г. National Geographic Channel създава филм, базиран на проучванията в пещера „Духлата“.

Български пещерняци разработват някои инструменти и приспособления за проучвания на пещери и пещерно спасяване (В. Марков, В Гяуров, Н. Ланджев, Н. Гладнишки, Я. Кръчмаров и др.). Никола Ланджев разработва и произвежда екипировка със световно качество под търговската марка „Landjoff”.

Обобщение

До момента в България има над 6000 документирани пещери. Много открития все още чакат своите изследователи в карстовите райони на страната.

Най-дългите 2 пещери – Духлата (18 200 м) и Колкина дупка (15 484 м), както и двете най-дълбоки – Колкина дупка (-542 м) и Бански суходол 9-11 (-401 м) са обект на активни проучвания и сега, затова данните за тяхната дължина/дълбочина са неокончателни.

Литература

1. В. Попов: „Зониране на пещерите в Република България“, 1976
2. И. Петров: „Небе от камък“, Медицина и физкултура, 1977
3. А. Жалов, С. Цонев: „Дни и нощи под земята“, Медицина и физкултура, 1980
4. А. Жалов, А. Тапаркова-Пенчева, В. Пелтеков, Н. Генов, П. Недков, С. Газдов, Т. Даалиев: „Българи в бездните на света“, Медицина и физкултура, 1986
5. А. Жалов: „Подземен бележник“, ПАЛ, 2005
6. П. Берон, Т. Даалиев, А. Жалов: „Пещери и спелеология в България“, 2006, ISBN 954642241X
7. Кирил Иванов: „Бездната Снежная“, СТЕНО, 2012, ISBN 9789544496081
8. A. Addison, B. Osburn: Cartography and GIS Report 2006-2007 Mammoth Cave National Park, In: Cave Research Foundation 2006-2007 Annual Report, CAVE BOOKS, 2008, ISBN 978-0-939748-69-3
9. J.A. Labegalini, A.A. Cigna, A.E. Romero, D. Ford, H. Trimmel, P. Forti, J. James, A. Eavis, K.S. Woo, C. Ek, P. Bosak, F. Nader, J.-P. Bartholeyns: Fifty years of the UIS. 1965–2015. Založba ZRC, 2015. ISBN 9612547858.
10. S. Shanov, K. Kostov: Dynamic Tectonics and Karst. Cave and Karst Systems of the World, Springer, 2015. ISBN: 978-3662439913
11. Лилия Илиева: „Открит е първият трактат върху българската история: Петър Богдан, за древността на бащината земя и българските неща“, Балканистичен форум, 1/2018, стр. 98-103,  ISSN 1310-3970 (Print) ISSN 2535-1265 (Online)
12. Колектив: „Спелеоложки проучвания на пещерите в община Годеч”, 2016, ISBN 978-619-90659-1-4

Източници

1. Бюлетини на Mеждународния спелеоложки съюз (UIS)
2. Хронология на експедициите в системата „Снежная-Межони“
3. История на пещерното дело и спелеологията в България до края на 1979 г. Съставила: Владимира Трантеева-Митева, материалът е публикуван в блога на Боян и Владимира Трантееви
4. Уеб сайт на Българска федеарция по спелеология

Автори: Цветан Остромски, Антония Влайкова, Явор Шопов, Ангел Иванов