От 5 до 27 септември се проведе пещерна експедиция в планинския масив Тененгебирге, разположен в предната част на Източните Алпи на около 30 км южно от град Залцбург. Организатор бе Българска федерация по спелеология и Пещерен клуб и спелео училище „София“. Основните цели на експедицията бяха свързани с работа във вече известните пещери S20, S30 и БиК (открита през 2013-та година), в които не е достигнат край; проверка, проучване и картиране на маркирани от предходните експедиции входове, както и търсене на нови перспективни обекти.
По покана на немски приятели част от групата потегли два дни по-рано, за да присъства на честването на 60 годишнината на Немската федерация по спелеология, което бе само на 25 км от Залцбург. В България по това време температурите бяха около и над 35 градуса, а прогнозите сочеха: „на север вали и температурите са значително по-ниски“. Усетихме го още попътно – от тениски и къси панталони неусетно преминахме към по-топли дрехи и така в Германия се озовахме по якета и полари. А там валеше – слабо, но напоително. По ниските склонове, на около 1500 м надморска височина, вече се белееше първия сняг. По традиция в края на експедицията планината ни изпраща със сняг, не се бяхме разбрали да е още на посрещане…
Въпреки ниските температури по време на честването настроението беше на ниво. От името на БФСп връчихме почетен плакет на Барбара Вьогел, председател на Немската федерация. Вечерта премина в приятелски разговори за настоящи и бъдещи планове. На следващия ден трябваше да се отправим към селцето Обершефау, където беше нашият сборен пункт. С типичното си чувство за хумор немските ни приятели ни пожелаха успешна пещерно-„водолазна“ експедиция. Предвид времето и очакваната метеорологична прогноза, силно се надявахме пожеланието да не се превърне в мото на експедицията.
По традиция в Обершефау се прави първи лагер (в двора на брата на един от местните пещерняци).
От там започва разпределянето на общия багаж и изнасянето му нагоре към базов лагер, като за целта се преодолява около 1000 метрова денивелация. Придвижването става основно по път, подходящ за високо проходими МПС, но е необходимо разрешително за преминаване. За съжаление ние не разполагахме с такова. Ето защо и тази година бяхме предвидили 2-3 дни за интензивни курсове за пренасяне на необходимия експедиционен багаж. Трябваше да изминем разстоянието пеша, а поради хлъзгавото време се налагаше да избягваме преките стръмни пътеки, тип виа ферата, което още повече затрудняваше изпълнението на задачата. За щастие Хуберт, шеф на местната ловна дружинка, ни помогна като извози с джипа си голяма част от общия багаж. Така още на 8-ми, след направени по 2 курса на ден, вечерта всички успяхме да се качим в базов лагер под връх Кналщайн. Температурата в лагера бе 1 градус над нулата.
Следващият ден премина в изграждане и подреждане на базовия лагер. Най-напред разпънахме щабната палатка за съхранение на техника, инвентар и храна. Отделно от това с подръчни материали изградихме кухненски плот и направихме завет за газовия котлон и големите експедиционни тенджери. Постепенно се появи и дълга каменна маса и пейки. Лагера придоби уютен вид. Местна туристка от Залцбург на път за Кналщайн с подозрение наблюдаваше оживлението, обхванало тази иначе така непопулярна дестинация. Поради актуалната специфика на времето си науми, че това е бежански лагер, а ние самите – бежанци, независимо, че мъжката част от групата все още не бе стабилно брадясала. Обяснихме какви сме, защо имаме лагер там, какво правим и заедно се посмяхме над първоначалните й подозрения.
От 10 до 22ри септември протече основната част от експедиционната работа, а именно – проучвания на пещери в масива Тененгебирге. Времето не винаги бе подходящо – падаха гъсти мъгли и валеше дъжд, но през редките слънчеви дни гледките бяха невероятни.
Още в началото на експедицията се срещнахме с един от местните овчари, качил се да нагледа стадото си, придружен от внуците. Стари познайници сме след като миналата година на път за базов лагер, по една щастлива случайност спасихме тяхна овца, паднала в малка пещера. А овцете там са от странна порода: едри, рунтави, някои са със сини очи и кафява козина, но най-впечатляващото, че е тичат по скалите като диви кози. Точно така и въпросната овца, след като се е подхлъзнала е попаднала в малката дупка. Освирепяла и дива, „овцата стръвница“ (за пръв път виждах овца да прави опити да хапе), но все пак я извадихме. Имаше весела част с овче родео докато се опитвахме да смъкнем гръдната лента, която бе основен спасителен атрибут. Какво ли щяхме да обясняваме на овчарите ако не я бяхме свалили?!?! Овца, тичкаща, опасана с гръдна лента…
Следва кратък експедиционен дневник:
На 10 септември започнахме реалната работа в района. Група в състав: Влад, Веско и Стефчо влезнаха да екипират докъдето може в S30. През 2014-та година достигнахме дълъг отвес без да се вижда дъно. Очакванията на всички бяха огромни. Ачо и Вальо, които още на 9ти опънаха парапет по стената от S30 към БиК за по-бързо и лесно достигане в горната част на масива, продължиха с оформянето му и с изнасяне на инвентар в горната част на масива. Още няколко групи пренасяха багаж до S30 и нагоре по парапета, проверяваха пещери от предходните години и търсеха нови. Провериха се и картираха 2 входа, в близост до S30, които предходни години поради голямото количество сняг не бяха достъпни. За съжаление свършиха на около 20 метра със снежни тапи.
Късно вечерта в лагера очаквахме актуалните новини от S30. Най-после към 2 през нощта групата от пещерата се появи и на въпроса: „Какво стана, до къде стигнахте?“, отговора: „Дъно“, някак си попари надеждите на всички. И то не дъно като идея все пак за продължение, а огромно дъно, покрито със ситни камъчета без блокажи и каквато и да е надежда за продължение надолу. Времето в унисон с новината не помогна да се подобри минорното настроение.
На следващата сутрин плановете се пренаредиха според създалата се ситуация. Тони и Енч влезнаха да картират новите части в S30, да проверят меандъра над него и да разекипират големия отвес. Останалата част продължиха работата по проучване и картиране на пещери в горната част на масива.
След картировката на отвес „Ехо“ в S30 имаме нови 170 метра в дълбочина, с което пещерата стана с обща дълбочина от -381 метра.
На 12-ти Ачо, Мира, Влад и Колето провериха духащия меандър в S30, намиращ се след залата с фосилите и стигнаха отново да големия отвес „Ехо“. Не са екипирали и пуснали до край, за да се уверят на 100%, че стига до същото дъно. Разекипираха пещерата, без входните части, за да се ползва инвентра към S20.
Вальо, Таньо и Герасим екипираха и картираха S33 с дълбочина -137 м.
Друга група: Ели, Цецо Мездра, Стефчо и Станислав екипираха и картираха S34. Стигнаха до ледено дъно, покрай което все пак може да се продължи надолу. Борис и Цецо Остромски разекипираха S-образната цепка и GPS-наха нови обекти.
На 13-ти Станислав, Цецо Мездра и Стефчо отново продължиха работа в S43. Времето е пак леко дъждовно и мъгливо. Тони и Енчо направиха обход към Кналщайн и провериха стари маркирани обекти. Оказаха се плитки и без перспектива. Веско, Борис, Герасим и Цецо Остромски обходиха част от масива над S33. Откриха входове на 5 нови пещери, 4 от които без перспектива и само 1 продължава.
На 14-ти отново дъжд. В лагера се изчертаха и дооформиха карти на проучваните пещери. Влад и Стефчо поставиха метални планки на пещерите: S32, S40, S44, S45.
На 15-ти – сравнително слънчево време със силни пориви на вятъра. Енч, Тони и Кольо направиха обход, посока Платенек, към обекти набелязани от предходни години. В резултат най-перспективната пещера, която се предполагаше, че е с около 100 метров отвес, след щателен оглед се оказа маркирана с боя от френска експедиция. Отново разочарование. В последствия разбрахме, че няма данни за пещерата при нашите австрийски колеги от Залцбург. Тя ще е обект на изследване през 2016-та година. Но към настоящия момент чувството на прецакване беше силно… да пренесем тежки раници с въжета по склоновете и да се окаже маркиран вход, неприятна работа.
Веско, Ачо и Мира екипираха и картираха S36 с дълбочина от -82 м. Цецо Остромски, Стефчо и Нора довършиха картировката в S34. Оказва се -131 м. Таньо и Станислав провериха заснежени ледени зали във входните части на S30.
16 септември: Влад и Цецо Мездра картираха S38 (-36 м и дължина 96) и пренесоха багаж към S20.
Ачо, Мира и Веско проучиха новооткритата от тях пещера „Сърцето“. Групи в състав: Борис и Герасим и друга: Тони, Енч и Кольо – правиха обходи за търсене и маркиране на нови обекти и проверка на стари. Открита и маркирана бе S57 – изследвана от български експедиции през 80-те години. Цецо Остромски, Таньо и Станислав отидоха да екипират и проучат в дълбочина БиК.
17 септември: Герасим, Цецо Остромски разекипираха така наречения „Мерцедес“. Пещерата е с австрийски номер 891.
Енч и Кольо започнаха да екипират S20. Другите пренасяха инвентар към S20 и правиха обход в горната част на масива.
Късен следобед Герасим, Борис и Хриси отпътуваха към България.
На 18-ти отново мъгла. В S20 работиха 3 групи от общо 7 души: Енчо, Кольо, Тони – уширяване; Таньо, Стефчо – екипиране и Влад, Ачо – картиране. Пътят за преминаване бе подобрен и пещерата бе екипирана до около -300 докато свършиха анкерите. Картирани бяха -132 м от пещерата. Другите обходиха част от района над S20. Провериха няколко обекта, но няма перспективни.
19 септември: Влад и Ачо продължиха с картировката в S20, а Станислав и Цецо Мездра с екипиране. Част от другите правиха обход, една група слезе да свали багаж и да напазарува. В лагера пристигна ново попълнение от 4 души: Колевски, Джонсън, Веси и Иво Колчаков. Целия ден валя.
На 20-ти дъжда продължава с пълна сила. Вечерта в лагера пристигнаха още 4 души: Алекс, Светльо, Ивчо и Ани.
На 21-ви, относително хубаво време, Ивчо на квадрат и Стефчо продължиха с екипирането в S20. Стигнаха до тесен меандър с прагове. Пещерата продължава. Другите правиха обход и проверка.
Тони и Енчо отпътуваха от базов лагер посока Залцбур и Германия.
По прогноза се очаква фронт от лошо време с обилни дъждове и застудяване.
На 22-ри Ачо, Влад и Мира довършиха картировката в S20 до последното екипирано място. От там пещерата продължава със стеснение и меандър. Видели са стар спит от 80-те и там най-вероятно е било старото дъно. Общо S20 е с дълбочина от -374 м и продължава. Ще бъде обект на изследване през 2016-та година.
Предвид предстоящата прогноза за разваляне на времето следва мобилизация по разекипиране и изнасяне на багажа от изследваните пещери. Светльо, Алекс, Веско, Таньо, Ани влезнаха да разекипират S20. Цецо Мездра и Станислав разекипираха парапета до БиК.
Още следобеда заваля дъжд, който премина в сняг.
23-ти кротко валя сняг. Целия ден премина в пренасяне на инвентар и багаж.
На 24-ти – отново Хуберт ни помогна с неговия пикап и извози голяма част от общия багаж. Благодарение на това, още по обяд всички са долу в Обершефау. Предадохме боклука на специално сметище в Абтенау. Използваният инвентар бе изпран и почистен в близката река. Експедицията приключи.
Равносметката: По време на експедиция „Тененгебирге 2015“ бяха намерени и картирани 8 нови пещери с обща дълбочина -567 м. Също така беше преекипирана и прекартирана S20 (-374 м и продължава), както и картирани нови -170 м в S30.
Общата дълбочина на картираните по време на експедиция „Тененгебирге 2015“ пещери надвиши километър (-1118 м).
Списък на проучени и картираните пещери както и повече информация може да прочетете в приложения отчет на експедиция „Тененгебирге 2015“.
Всички участници дадоха максимално от себе си в тези тежки условия за работа, за да се постигнат набелязаните цели на експедиция „Тененгебирге 2015“.
Българска федерация по спелеология изказва благодарности на Хуберт Райтер, без чиято помощ пренасянето на огромния експедиционен багаж би отнело още много време и усилия; на Герхард Зийтнер и Питър Поинтнер, които активно комуникираха и съдействаха за изваждане на необходимите разрешителни за изследователска работа на територията на Тененгебирге и ни предоставиха цялата налична информация за района; на Доминик Фрольосин за логистичната и преводаческа помощ; на Сеп и неговото семейство, които ни приютиха за поредна година в Обершефау и на всички приятели от пещерния клуб в Залцбург.
Снимки от експедицията
