От 17 август до 8 септември се проведе поредната експедиция на Българска федерация по спелеология в масива Тененгебирге, Австрия с основна цел – продължаване на изследванията на пещерите в района.
До сега за 6 последователни години от 2013 до 2018 г. са изследвани и картирани пропастни пещери – предимно отвестни с над 2000 м. денивелация, сред които S30 (-384 м) и S20 (-555 м).
Тази година условията за провеждане на експедицията се оказаха с доста неприятни изненади. Като за начало се повреди в Хърватия автомобила, с който превозвахме основната екипировка. За наша радост имахме късмет и бързо го оправиха, макар и в почивен ден.
Пристигнахме без закъснение в селото, изходен пункт на експедицията. Имахме предварително разрешение да извършим 5 курса с личните си коли до поляната Шоналм, с което спестяваме 300 м денивелация от всичките 1050 м. Нагоре се оказа, че пътят е непроходим поради смъкнати от лавини камъни и дървета. Първите четири дни изнесохме багажа и оборудвахме базовия лагер. Наложи се на места да режем с трионче клони от падналите дървета, за да минаваме с големите си раници. В един от дните дъждът ни държа през цялото време в лагера – валя общо около 40-45 мм воден стълб. После отидохме до S30 и нова изненада – входът ѝ бе покрит изцяло със сняг. Имаше пробит само отвор около 1.20 м, в който се стичаше топящата се вода от горестоящия снежник.
В дълбочина, 25 метровия отвес бе открит, но като в купол над него висяха 10-12 м3 лед и сняг, които не знаехме кога ще се стопят или паднат. Решихме да не рискуваме и да изчакаме. Предприехме изследвания в S2 на недовършените и по-сухи части в посока „Катедралата“. Там достъпът надолу бе възможен. Иначе снежното поле над S1 беше около 200 м дълго и топящи води от всички останали снежници влизаха много повече от други години в пещерите под тях.
Изследвахме и повърхностния район около предполагаемия вход на „Коза ностра“ за откриване на по-високо разположен вход на системата „Платенек – Бергерсхьоле“. Тук преваля кратко за втори път откакто пристигнахме. Но след това една вечер, без никаква предварителна метеорологична прогноза, за три часа се разви внезапно буря с валеж над 100 мм и силен вятър. Подпирахме прави рейките на голямата палатка. Добре, че в пещерите в този момент нямаше никой. В S2 проникванията и картирането приключи и тя бе дезекипирана. Снегът на входа на S20 се бе поразтопил, но не достатъчно. Цял ден с импровизирани средства отне събарянето му до дъното на входния отвес, и достъпът до пещерата бе отворен. За няколко влизания, без бивакуване в подземния лагер, бе работено два пъти на дънния отвес и след новите 15-тина метра дълбочина се стигна до ново стеснение.
Времето ни за експедицията почти приключваше. Прогнозата бе за застудяване и валежи в края на седмицата. Дезекипирахме пропастта и базовия лагер и в петъка на 6 септември по обяд бяхме всички долу в селото. Вечерта заваля отново. Остана връщането ни до София без транспортни и други проблеми.
Поставени задачи за изпълнение и направеното по тях.
Основната задача – проникване в пропастта S20 след 555-тия метър през тесния меандър: Пропастта се оказа под снежна тапа и след разчистването ѝ в дълбочина се преодоляха нови 15 м. Частично се разчисти тесния меандър, в който няма силно въздушно течение, но трябва още работа. Възможно е и проникване в системата през по-висок меандър на -315 м.
Намиране на входовете на изследваните пещери и тяхното позициониране с GPS: Бяха маркирани десетина нови входове на стари изследвани пещери, предимно от френски експедиции.
Набелязването на нови обекти и проникване в тях за изследването им: Направени са няколко обхода в района на юг от Кналщайн до Визелщайн. Набелязани са 10 нови обекта, в 4 от които бе проникнато в началните им части, без да е стигнато до край.
Изследване и картиране на нови участъци на S20: Около стотина метра нови галерии бяха изследвани и картирани. За съжаление голямата част от тях се свързаха отново със старите известни части от пещерата.
Намиране на нови места за бивакуване в близост до переспективните райони: Набелязахме 2 нови места за бивакуване с наличието на периодична вода или постоянни снежници в близост до тях.
Брой участници: 8. Поради лични причини в последния момент не заминаха двама от участниците от проектосъстава.
Оценка: Експедицията бе успешно проведена.
Благодарим на всички участници, които отдадоха максимума от възможностите си през цялото време на подготовката и провеждането на експедицията. Експедицията изпълни максимално набелязаните цели спрямо наличните обективни условия за момента и постави нови цели за бъдещи изследвания в района.
В. Пелтеков,
ръководител на експедицията
