Международна експедиция от спелеолози и учени проведе изследване в едни от най-големите пещери на света и техните екосистеми. Експедицията, организирана от членове на спелео клуб СНЦ „НЕПИАСТ“ – Бургас и Българска Федерация по Спелеология се проведе от 1 до 26 юли 2019 година в Национален парк „Мулу“, остров Борнео, Провинция Саравак, Малайзия. Целта на експедицията беше проучване на пещери в карстовия район на Национален парк Мулу в Малайзия.
Национален парк Мулу e обявен за световно наследство с цел защита на уникална природа и геоложки феномени. Наличието на варовикови масиви и пясъчник в комбинация с огромното количество дъжд са оформили уникални карстови форми, включително едни от най-големите и обемни пещери в света. В парка могат да се наблюдават както повърхностни карстови форми – кари, каньони, натеци и др., така и подземни: пещери, пропасти, подземни води с впечатляващи размери.
Над половината от огромното биоразнообразие на остров Борнео може да бъде намерено в парка – седемнайсетте различни растителни зони поддържат 2142 нецъфтящи растения и най-малко 2000 вида цъфтящи растения, включващи 182 орхидеи и 15 вида хищни растения. Животните, известни в момента от парка, са 116 бозайници, включително 54 вида прилепи, 305 вида птици, 100 влечуги, 97 земноводни и 48 вида риби. Богатството на безгръбначни животни е оценено на около 20 000 вида, включващи 360 паяка, 147 змейове, 281 пеперуди, приблизително 3000 молци, 458 мравки и приблизително 4000 вида бръмбари. Някои уникални растителни видове са ендемични за недостъпните скални масиви на парка.
Целта на нашата експедиция беше да проучим нова потенциална екологична услуга – приносът на пещерните прилепни колонии за внасянето на хранителни вещества в сухоземни и водни екосистеми – и да използваме резултатите за насърчаване на опазването на пещерите и смекчаване на конфликта между хората и природата. Прилепното гуано съдържа основни хранителни вещества като азот и фосфор и е основен източник на храна за широк спектър пещерни организми. Когато подземните реки преминават през пещерите, те транспортират гуано до прилежащите повърхностни местообитания. При толкова големи агрегации на прилепи в пещерите, приносът на хранителните вещества може да бъде значителен, особено за бедните на хранителни вещества тропически почви; тази връзка обаче все още не е проучена подробно. Пещерите и обитаващите ги прилепи са изправени пред редица заплахи поради засилен туризъм, добив на материали, кариери, директно убиване и загуба на местообитания. Разбирането на значението на колониите на прилепите за циклите на хранителните вещества в тропическите гори ще помогне да се определят последствията от тяхното намаляване или елиминиране за тези системи. За да екстраполираме нашите открития на глобално ниво, ние работим в пещери в две тропически горски обекти, разположени в Коста Рика и Малайзия.
Избрахме да работим в Мулу заради огромните пещери с подземни води, приютяващи милиони прилепи – чудесен терен за изследванията ни. Районът е проучван в продължение на няколко десетилетия от британски спелеолози, което улесни нашата задача и успяхме да се ориентираме и да изберем най-подходящите пещери, от които да вземем проби. Парк Мулу ни впечатли с отношението към пещерите, издигнати на особена почит – нещо, което се надяваме да видим скоро и в България. Любители на природата от целия свят се събират в парка, за да посетят някои от пещерите и да наблюдават един от най-зрелищните феномени в животинското царство – излитането на над 2 милиона прилепа от Deer cave.
По време на експедицията проучихме 5 пещери от 3 големи пещерни системи: Clearwater system с пещерите Clearwater и Wind cave, Deer cave system с пещерите Deer cave и Deer water cave, и Good luck cave с най-голямата пещерна зала в света – „Sarawak chamber”. Взехме проби от подземните реки и влиянието на прилепните колонии върху растителността около входовете на пещерите. Посетихме и няколко пещери, които се оказаха неподходящи за проучването.
Основната работа проведохме в Deer cave, заради колонията от свободноопашати прилепи (Chaerephon plicatus) и двете реки, които текат през пещерата. В пещерата се намира една от най-обемните зали в света, има два входа и две реки, които протичат през нея – една река, която влиза в пещерата от горния и вход и се губи в сифон, и втора река, която изтича от скална цепка и изтича към долния вход. Прекарахме над една седмица във вземане на проби от растителността, прилепното гуано и водата от подземната вода. Съобразявайки се с прогнозата за времето взехме проби от водата няколко пъти – в сухо време и след дъжд. Направихме няколко пътувания до „горния“ вход на пещерата, както и до мястото, от където първата подземна река се появява на повърхността.
Системата Clearwater е една от най-дългите в света – 227 км картирана дължина. През тази пещера тече пълноводна река, която излиза на повърхността под формата на огромен карстов извор, който се влива в плавателната река Мелинау, основен начин за транспорт от местното население. Пещерата посетихме два пъти, за да вземем проби от растителността. С цел взимане на проби от възможно най-чистата част от водата влязохме няколко километра по течението на подземната река. Основните обитатели на пещерата, освен прилепите, са вид бързолети, които са се специализирали в обитаването на пещери, влизат дълбоко навътре под земята и се ориентират с издаването на звуци. Гнездата им са високо ценен деликатес и могат да достигнат баснословна цена. Бракониери обикалят страничните пътеки на парка в търсене на гнезда на бързолети от пещерите, затова и свободното придвижване извън туристическите маршрути не е позволено.
Пещерата Wind cave е част от системата Clearwater, като връзката между двете пещери се осигурява от водата на подземната река. До входа на пещерата се достига само с лодка. Тази пещера посетихме няколко пъти, за да съберем проби. Водата в пещерата на места е много дълбока и има опасност от „затапване“ при дъжд, затова бяхме изключително внимателни при всяко посещение. Отново в пещерата освен прилепи наблюдавахме голям брой бързолети.
В пещерата Good luck се намира най-голямата вътрешна пещерна зала в света – Sarawak chamber. До пещерата се достига след няколкочасов преход през дъждовната гора. Тази пещера посетихме само веднъж заради трудния достъп и опасността от дъжд. До зала Sarawak се достига след изкачване нагоре по подземна река, чието ниво при дъжд се покачва с няколко метра. На места из пещерата бяха поставени парапети, които при нашето посещение бяха на няколко метра над нас – признак за това, колко динамична е системата. За да достигнем зала Sarawak се изкачвахме по сипей, който даваше усещането, че изкачваме планински връх. Залата Sarawak е толкова огромна, че светлините на челниците и фенерите не достигат до стените и трудно се ориентирахме за реалните и размери. Основните обитатели на пещерата са бързолети.
Национален парк Мулу е строго охраняван – разрешителното, което имахме не позволяваше да се придвижваме без водач, нито да извършим изследователска работа, различна от проучването на водите. Все пак бяхме щастливи, че успяхме да свършим задачите, които си бяхме поставили, защото бюрократичните трудности спират голяма част от научната и изследователска работа и нашият проект се смята за повече от успешен.
По време на нашия престой в парка се случи трагичен инцидент с туристи – при внезапно наводнение на горния вход на Deer cave водата повлича група от 8 туристи и загиват холандски турист и местен водач. Търсенето на телата на двете жертви продължи над седмица. Едното тяло беше заклещено дълбоко в сифона на Deer cave и се наложи да бъде извадено от леководолази. Това събитие разстрои нашия екип и попречи на работата ни. За седмица преустановихме дейност и се постарахме да помогнем на ръководството на парка с каквото можем.
В момента обработваме пробите и анализираме резултатите от проучването. Нашият проект е изключително важен за опазването на прилепите, защото основните аргументи за защитата им винаги са съсредоточени върху екосистемните услуги, които предоставят. Нашите открития потенциално могат да добавят още един към списъка. Надяваме се да имаме възможност да работим пак в този уникален район и да допринесем за опазването на пещерите по света.
Участници в експедицията
България
Станимира Делева (СНЦ НЕПИАСТ – Бургас)
Ангел Иванов (СНЦ НЕПИАСТ – Бургас)
Ния Тошкова (ПКСУ „София“)
Виолета Желязкова (ПКСУ „София“)
Петьо Савов (СНЦ НЕПИАСТ – Бургас)
Борис Димитров (СНЦ НЕПИАСТ – Бургас)
Д-р Огнян Тодоров (Регионален Природонаучен Музей – Пловдив)
Светлозара Казанджиева (Регионален Природонаучен Музей – Пловдив)
Международни участници
Фердинанд Салазар (Grupo Espeleologico Anthros – Costa Rica)
Кристиян Кастилио Салазар (Grupo Espeleologico Anthros – Costa Rica)
Проф. Глориана Чавери (Universidad de Costa Rica)
Д-р Мария Сагот (OSWEGO state University of New York)
Аманда Севидж (Smithsonian Tropical Research Institute – Panama)
Експедиция „Мулу 2019“ се организира от Българска федерация по спелеология, по инициатива на Спелео клуб СНЦ „НЕПИАСТ”, и е част от международния календарен план на БФСп за 2019 година. Проявата се осъществява с частичната финансова подкрепа на Министерство на младежта и спорта (ММС) по „Програма за развитие на спорта за всички за 2019 г.“. Експедицията е съфинансирана от „National Geographic”, “Bat Conservation International”, “The explorers club”.
