През периода 22-28.07.2019 година се проведе Национална пещерна експедиция Сухата река – Стенето 2019. Базовия лагер беше установен в заслон Орлово гнездо. В експедицията взеха участие 31 пещерняка от осем клуба – ПК Искър – 8бр.,СК Приста – 5бр., ПК Пълдин – 5бр., ПК Казанлък – 5бр., СК Саламандър – 3бр. и по един от СК Стринава, НЕПИАС и КЕС Прилеп. Пещерната експедиция се проведе по предварително зададен план, без да се допуснат произшествия.
Целите, които беше си поставила експедиция да постигне бяха следните :
- Обход, търсене на нови пещерни обекти и вземане на GPS координати
- Разширяване на тесните участъци и проникване в понорчето под заслона Орлово гнездо
- Разчистване почвените наноси в дъното на пещерата Черешката К-7 №6009/210090
- Разчистване почвените наноси на пещерата Духащата К-5 №6008/210089
- Разчистване почвените наноси в дъното на пещерата Приста №2710
- Проучване на пещерата Трите входа К-6 №6011/210092 за евентуални продължения
- Проучване на пещерата Върлата №1361 за евентуални продължения
- Разчистване почвените наноси в пещерата Голямата Яма и проучване възможностите за свързване на пещерата Голямата яма с Катърската
Ежедневно се сформираха работни групи за изпълнение на заложените цели, както следва по дати:
22.07 – набавяне на продукти, окомплектоване на багажа,транспортиране на участниците до базовия лагер и направа на палатков лагер.
23.07 – 1 група, ръководител Кемо и двама участници – разчистваха Каменовото понорче. Бяха разчистени и разширени три метра от привходните части на понора и изнесени около 2 кубика пръст и камъни. 2 група, ръководител Тодор и един участник разчистиха привходните тесни участъци и около един кубик пръст изчистиха от дъното на пещеричката Черешката.
24.07 – дъждовни, следобедните часове група от четирима с местен овчар отидоха да проучат, нова пропастна пещера. В мъглата дори овчаря не успя да открие мястото, което се оказа отдавна известен каменен понор.
25.07 – 1 група, ръководител Кемо и четирима участници – разчистваха Каменовото понорче. Бяха разчистени и разширени още нови четири метра в дълбочина и изнесени около един кубик камъни. 2 група, ръководител Тодор и един участник разчистиха около два кубика пръст от дъното на пещеричката Черешката.
26.07 – 1 група ръководител Сашо Попов и двама участници обход на Домус дере и във височина на Станчов пологар и среща с въпросния овчар. 2 група , ръководител Митака и двама участници – обход около пещерата Приста и Трите входа. 3 група, ръководител Анатоли и трима участници – разчистваха Духалката, която беше тотално зарита от свлечени почвени наноси, изнесоха се около три кубика пръст, при разбиване на скалите използвания метод не даваше резултат и скалата се ронеше на малки камъчета , за разлика от ефективното разчистване в Каменовото понорче предходните дни. 4 група , ръководител Лъчезар и трима участници – разчистваха тесен участък в Птичата дупка, където пещерата видимо продължава . Използвания метод за разбиване на синтрови наслагвания също не даде желания ефект и не можа да се разшири тесния участък. Димитър използва проникването в пещерата за измерване на гама-фона в нея.
27.07 – 1 група Анатоли и Борислав обход около връх Вълча глава, намерени са пет нови малки пещерни обекта, без перспектива за продължение. . 2 група ,ръководител Кемо и пет участника, картираха наново Духалката за уточняване къде да се пробие втория вход за директно влизане в пещерата. Обход на склона южно от Домус дере. В началото на Домус дере е намерена нова пещеричка с изключително силно въздушно течение в привходните части , разчистиха около едни кубик камъни и влязоха около десет метра дълбочина. 3 група , ръководител Сашо Попов и пет участника – разчистиха около два кубика наноси в губилището на Голямата яма в Чаушов дол. Достигнат беше тесен сифонен участък, поради наличие на значителна вода не бе възможно да се продължи. . 4 група, ръководител Димитър и седем участника, проникваха в Райчова дупка с цел обучение на млади пещерняци и измерване гама фона в нея. 5 група Киро проведе самостоятелно обхождане на Кошеров дол. Над затлаченото губилище в Сухата река откри нова пропастна пещеричка 7-8 метра денивелация, както и отдавна картираната пещера №1670 Монтафонката. Във височина по дерето са открити още две малки пещерички.
28.07 болшинството от участниците отпътуваха, две групи проведоха мероприятия в района на Боров дол. 1 група , Ръководител Боян Георгиев и седем участника проникнаха в Голямата гърловина. 2 група , Ръководил Герасим Леков и пет участника обход в Боров дол посетиха Борова дупка 1 и 2, Водопада Моерпа, Минната галерия- пещера.
В резултат на проведените обходи са открити седем нови пещерни обекта, но с минимална дължина под десет метра. Координатите и кратко описание на обектите са дадени в приложение №1. По същество значителна част от водосбора на Сухата река е обходен като не се очаква откриване на нови значими пещерни обекта в района. Работата по откритите пещери е свързана със значителни физически усилия по разчистване на тесните участъци и реална опасност от срутване на камъни. В различните обекти са изнесени около 12 кубика пръст и камъни и проникнато на около 17 метра в тесните участъци.
Заплануваните мероприятия по разчистване на пещерите в общи линии бяха изпълнени. Нямаше достатъчно слабовати пещерняка за сформиране група по разчистване на тесните участъци в пещерата Приста. За това пък допълнително се сформира група за Птичата. В хода на разчистването се констатира, че използваните техники за разбиване на камъните са слабо ефективни при скалите в Духалката и Птичата. За в бъдеще там трябва да се използват други способи.
Планираното посещение на пещерата Върлата не бе осъществено, тъй като по мнение на Борислав и Деян от Пълдин те в близкото минало са я посетили и не са открили места за евентуално нейно продължение.
Групата предвидена да посети пещерата Трите входа не успя да я намери и поради факта че тази пещера е в периферията на района и малко вероятно е да продължава в дълбочина, нова група за нея не бе сформирана.
Кратко описание на карстовия район Сухата река – Стенето
Водосбора на Сухата река обхваща около 8,54 квадратни километра, основни допълнителни притоци са рекичките образувани в Домус дере, Кошеров дол и дерето северно от Дерменка. В горната си част на деретата има множество извори със значителен дебит, около които са изградени мандри, но всички водни количества постъпващи в Сухата река понират по протежение на реката и в р.Куманица се вливат малки потоци само при проливни дъждове.
При проведените обходи по протежение на Сухата река са установиха следните места, където дебита на реката видимо намаля:
- Под заслона Орлово гнездо дерето рязко свива наляво, по десния скат едва забележимо понорче ( К-8) има капацитет да поеме цялата водна маса на реката. През 2013 година беше отбита близо половината от реката в него и до следващата година тя безпроблемно понираше . По протежение на реката не се наблюдава увеличаване на дебита от излизане на повърхността на водата от понорчето. През 2014 г. преградихме водата за да не може тя да влиза в понорчето.
- Старото губилище, разклона се намира 540 метра след понорчето по протежение на реката , там тя се разширява и е пресечена напречно от непропускливи скали, при което се оформят на север Кошеров дол, а на северозапад безименен дол водещ към заслона Орлово гнездо.
- Пещерата Черешката ( К-7) се намира на 590 метра по-надолу от губилището . В близост на нея също се намира пласт от черни непропускливи скали. Вероятно пещеричката се развива на контакта с тези непропускливи скали.
- Пещерата Духалката ( К-5) отстои на 320 метра от Черешката, а на 500 метра се намира новата Вятърна (К-17). В този отрязък от Сухата река през летните месеци сме наблюдавали най-значима промяна дебита на реката, буквално в рамките на няколко часа.
- Пещерата Приста отстои на 2140 метра от Понорчето , при нея понират значителни водни обеми, но те могат да се наблюдават само при поройни дъждове и по време на пролетното снеготопене.
В геоложко отношение района на Сухата река е изключително разнообразен. Във височина се наблюдават юрски варовици, но по мнение на Мара-академишка в тях не би трябвало да очакваме развитие на значителни пещерни системи. Интерес представляват пещерите образувани в триаски варовици. Перспективни в това отношение са Понорчето (К-8), Черешката (К-7), Духалката (К-5) и Вятърната (К-17), както и пещерата Приста. При всички тях е характерно , обаче че се сблъскваме с преодоляване на тесни участъци, по мнение на Камен от Приста те са от порядъка на 15-40 метра. В повечето от тях съществува и реална опасност от срутване на лабилни камъни.
Изказва се мнение, че всички тези пещерички, които споменахме може да са свързани с голямата подземна река, преминаваща през Куманската пещера, като най-високо разположен вход се явява Каменовото понорче (К-8) .
Лъчезар от Пълдин изказва мнение, че дадените разломи на геоложката карта по билата на склоновете, един от тях би трябвало да е разположен по-на юг, по оста Каменовото понорче- Куманската пещера. Пещерата Върлата с нейните 1100 метра дължина и 88 метра денивелация е най-значимата за сега пещера в района, тя се намира точно на пътя на този разлом, но поради високата си надморска височина, вероятно не може да достигне до голямата подземна река преминаваща през Куманската пещера.
Интерес представлява района около връх Вълча глава, в него се очакваше да се открият интересни пещерни обекти. Проведените обходи, обаче около него за сега не дават основание за споделяне на този оптимизъм.
Снимки от експедицията
