Eкспедиция „Голубовица – 2019“ се състоя между 30 септември и 6 октомври. Събрахме се общо 7 човека – шестима от КСЕТ „Мурсалица” и Александър Стоев от СК „Пълдин” – Пловдив. За съжаление не дойдоха очаквания брой пещерни леководолази и поради тази причина целите на експедицията бяха съобразени с възможностите на ограничения брой учасници. Новите задачи бяха: да се картира подробно първи сифон на Голубовица II, да се картира странична галерия след втори полусифон и да се свържат и анализират картировъчните данни от предишните експедиции.
През първите дни основно се занимавахме с подготвяне на екипировката и водолазното оборудване. Нашите бутилки бяха заредени в „Пожарната” в Смолян, за което им изказваме благораност. Както винаги преди гмуркане се прави тежка (но здравословна) загрявка с пренасяне на всичкия багаж до входа на пещерата. След това упражнението се повтаря от входа до първия сифон.
Първото гмуркане направи Сашо Стоев от Пловдив. Той направи подробна картировка на подводната галерия с нов метод за картиране – чрез ултразвуков уред за измерване на разстояния под вода. Останалата част от хората помагаха с картирането на предната част на сифона. Почти час под вода и ниската температура от около 8° охладиха ентусиазма за по нататъшна работата в пещерата за деня.
Планът за следващия ден беше да се изследва перспективна странична възходяща галерия, находяща се на около 200 метра след първи сифон, по предложение на Сашо от Смилян. Наложи се планът да се промени, заради здравословни проблеми на един от гмуркачите. Гмуркането в сифона се отложи и направихме нова антена на пещера Ухловица в благоустроената й част, с цел налагането й върху триизмерния модел на терена и евентуалната и връзка с пещера Голубовица след 1 сифон.
С нови сили след „сухия” ден започна осъществяването на плана от предишния. При гмуркането беше внесена необходимата екипировка и оборудване за изследването и картирането на възходяща галерия, защото по спомени от предишни експедиции се очакваше галерията да бъде с такъв наклон, който да изисква използването на въжета и създаването на изкуствени опори.
По време на пътя към перспективната галерия, се откри друга напречна галерия, пълна с обли речни риолитни камъни. След половин-часово разкопаване на тесния проход продължи с тясна малка галерия без особена перспектива. Решено бе на място да се направи проверка на антената от намерена точка на предишна картировка с цел налагане и нанасяне на галериите на пещерите Ухловица и Голубовица върху триизмерен модел на терена взет от Google Earth.
На връщане се намери и търсеното по-рано възходящо разклонение, но поради трудности в екипирането на почти вертикалната галерия и изтичането на контролното време, не бе предприето по-нататъшно проучване. Беше картирано разстоянието от това разклонение, обратно до езерото на първи сифон.
Интересен бе опитът за комуникация. Оказа се, че с радиостанции с мощност 5W може да се осъществи добра връзка през сифона, дори и на разстояние 150 метра от него. При по-ниски честоти – до 136 МHz връзката е по-стабилна на по-големи разстояния (до 200 м).
По време на експедицията бяха свършени и други второстепенни задачи: изпробвахме различни методи на опаковане на багаж и техника за пренасянето им през сифон; поставихме въже на полусифона на Голубовица III с цел по-лесното му преминаване при нужда; подменихме плаките за отчитане на радон с нови.
Вечерите преминаваха в разтоварване на фотоапаратите и камерите, обработка на снетите данни от картиранията и планове за следващите дни.
