От 18 януари до 9 февруари 2016 г. се проведе Международна спелеологична експедиция „Лаос – 2016“. Организатор на експедицията бе Александър Ливиу Валенас от Спелео клуб „Z”, Нюрнберг, а участие взеха 9 изследователи от седем страни, сред които и Петър Берон.
Предварителен доклад за участието на Петър Кирилов Берон в международната спелеологична експедиция „Лаос – 2016“
Настоящият отчет е предварителен, тъй като събраният материал сега се разпределя, снимките се подготвят, а се очаква и получаването на направените карти след изчертаването им.
Лаос е страна с многобройни карстови хълмове, подобни на кубинските моготи. Някои грамадни водни пещери са известни от края на 19 век, когато страната става френски протекторат (1893). По-късно френски спелеолози, особено Клод Муре, провеждат над 25 експедиции, главно в централната част (Камуан и други провинции). След 2000 г. берлинските спелеолози, начело с Михаел Лауманс и Йорг Драйброд, проучват с международни експедиции дотогава северна част на страната и публикуват серия от томове с описанията на близо 300 пещери. И все пак, карстовите масиви са толкова много и толкова трудни за работа, че има възможност да се открият още много неизследвани пещери.
Експедицията се състоеше от 9 души: освен от мен, от един словенец (водач в Постойна), един швейцарец, самия Валенса, съпругата му Маливан (тайландка) и четирима други германци. Тайландката се оказа незаменима като преводач и преговарящ с местните хора, тъй като в Лаос има тежка езикова бариера – почти никой не знае и дума от какъвто и да е европейски език. Лаоският език е много близък до тайския, така че можехме да се разберем чрез съпругата на Валенас. Иначе е просто невъзможно – без включването на местен човек не може да се комуникира нито с властите, нито с евентуалните водачи. Лаос е комунистическа страна, много централизирана и с тежка бюрокрация. С много разправии успяхме (срещу сериозно заплащане) да се снабдим с разрешителни за туризъм, за изследвания, за пребиваване в провинцията, отделно разрешение от кмета за работа в района на селото и т.н. Валенас беше вече ходил в Лаос и чрез жена си успя да преодолее бюрокрацията. А се оказа (както е станало при Лауманс), че и да имаш разрешение, може в последния момент военните да те спрат.
Експедицията пристигна (през Тайланд) до Након Паном. Там преминахме граничната река Меконг до град Такек, наехме минибуса на един познат на Валенас и, след като минаха всички формалности, се изнесохме до село Нам На (основната база на експедицията). Настанихме се на палатки под навеса на един будистки храм и всеки ден ходехме до по-близки и по-далечни „моготи“ да търсим пещери. Ливиу Валенас беше започнал миналата година картирането на една голяма пещерна система на име Там Кай Нау, но тя се оказа невероятна плетеница от близо 15 км нови галерии, трудно проходими, с езера и дълбоки кари. В привходните части на почти всички пещери карите са като мадагаскарските цинги – по 7-8 метра дълбоки и доста опасни. Беше картирана голяма част от намерените галерии, но все още излизаха нови, тъй като целият масив е прояден и няма край. Проучени и картирани бяха и още десетина пещери, от които събрах и пещерна фауна. Сезонът беше сух и хладен, в пещерите беше много сухо, но през влажните сезони там явно има много вода. Повечето пещери, както и в Куба, са проходни, с по 3-4 и повече входа. На голямата пещера открихме 24 входа, вероятно в гъсталака има и още. Медувременно имахме шанса да се срещнем и със самия Клод Муре, който беше дошъл в селото с един друг французин, за да доизследват тяхната голяма пещера Там Кун Дом (в нея също ходихме, заедно с французите). Това беше добре, защото можахме да разберем точно какво в района е изследвано и какво не е.
За обща пещерняшка култура посетихме и огромната пещера Конглор, където плавахме 7.5 км с мотопироги, от единия вход до другия.
Освен в околностите на селото Нам На, един ден се изнесохме и до втория евентуален район на работа на експедицията – района на град Лаксау в провинция Боликамсай. Край града се издига докъм 1200 метра неизследвано плато с отвесни стени. Идеята на Валенас беше, че ако се доберем до горната му част, можем да намерим пропасти и да проникнем в съвършено нови системи. Затова той беше отправил призив всеки да донесе въжета, стълби и друга проникваческа екипировка. Аз изпълних това искане, като занесох 80 метра въже, 10 метра стълба и торбата с джаджите – общо багажът ми беше 38 кг, които занесох с много перипетии и върнах с още повече такива. По платото няма селища, няма и вода, качват се ловци и по една тяхна пътека се качиха за разузнаване по-младите ни колеги и добри катерачи словенецът и швейцарецът. Два дни обикаляха горе из горите и нищо не намериха. А и не може да се намери, ако не си придружен от преводач, който да разпитва евентуалните ловци и други местни жители. Така че само си разходих екипировката и я върнах. В Лаос поначало няма много пропасти.
На връщане имаше много влачене на багаж до Бангкок, а след това и минаване със събрания материал през няколко митници. Все пак, успях всичко да донеса, с голяма перспектива за нови видове.
След завършването на експедицията постоянно се получават съобщения от Валенас с данни за пещерите. Засега системата достига 11240 м картирани и около 15 км проучени.
Участници:
Лилиу Валенас, Германия / Румъния
Маливан Валенас, Тайланд)
Камлекс Комсисана, Лаос
Др. Петър Берон, България
Мариан Вилхар, Словения
Алфред Уве Валтер, Германия
Волкер Дорауш, Германия
Герхард Освалд, Германия,
Кристиян Лити, Швейцария
Предварителен отчет на международна експедиция Лаос 2016 от Лилиу Валенас (на английски).