Между 21 и 25 септември 2019 се проведе пещерна експедиция „Кастракли 2019”, едновременно част от Държавния спортен календарен план на Българска федерация по спелеология и предварителната програма на тринайсетия ЕвроСпелео Форум 2019.

За нас до момента това е най-шарената проява с над 50 участника от 21 клуба и 8 държави (Англия, България, Германия, Испания, Израел, Турция, Украйна, Финландия)! Атмосферата беше чудесна и съм сигурен, че с много от тях ще се видим отново.

До последния момент в напрежение ни държа усложнената обстановка във връзка с така наречената африканска чума по свинете, карантинните зони и планираните дейности в резерват „Кастракли”. Благодарим на всички институции за усилията по съгласуване и подкрепата!

И така, на 19-ти, два дни предварително, на хижа Орфей пристигнаха първите колеги от Германия. С тях ходихме и оборудвахме Еминова пещера. В петък започнаха да се стичат пещерняци от всички краища на страната и света и скоро хижата и поляната пред нея започнаха да се пълнят. Сутрин палатките бяха заскрежени, след закуска опустяваха, а вечер отново се оживяваха. За последното голяма заслуга имат нашите домакини от хижата и продоволствените усилия на чичо Васко.

За колегите от чужбина бяхме организирали няколко опознавателни маршрута в района. Показахме им красотите на Еминова пещера и Извора на Кастракли. В района на Ягодина посетихме Ягодинската (заедно с лабиринта) и Санчова пещера и качихме Орлово око. В района на Триград – Дяволското гърло, Харамийска пещера, via ferrata-та и много други. За закъснелите повторихме и потретихме, а някои дори се включиха в разчистването на входове. Благодарим за помощта на колегите по места и за съдействието от страна на БТС.

За разкопаването се съсредоточихме в района на резервата и около хижата – за където имахме разрешение от МОСВ. „Картофената нива” отпадна поради забранен достъп от горското заради чумата по свинете. Основен двигател там бяха колегите от МОЕРПА, Гецата и Невена. В изворната пещера бяха разкопани всички пясъчни сифони до средата на пети, а „Кранчето” вече е с 4 метра по-дълбоко, но още не е готово да ни пусне.

Историята на проучванията в района е дълга. Мария ни разказа за опитите с флуоресцин в изворната пещера през 1992 г. Тогава реката е била буйна, съответно много вода е извирала от Извора на Кастракли. Бившия хижар бай Тасо им е посочил близко губилище, в което преди се е губела цялата река преди да бъде отклонена към селото. Изграждат бент и реката поема по стария си път, губилището я поема без проблем, пускат половин килограм флуоресцин. Стоян и Теди остават на посто на изворната пещера, а Мария и Митко обикалят изворите над Грохотно, хижа Тешел и по средата в руслото на реката. В следващите два дни оцветяване не се появява никъде. Когато се прибират намират постовете заспали и започва скандал. Оказва се обаче, че 3.5 часа след отклонението на водата извора пресъхва и те не е имало какво да следят. „Кранчето” най-вероятно е голяма паралелна, водна, независима система в неизвестна посока и отклонявайки водата в нея са „обезглавили” намиращия се по-надолу по течението извор. В рамките на 3 дни флуоресцин никъде не се появява, но извода е следния: при инцидент в изворната пещера с придошли води те могат лесно да се отклонят!

По време на теренните обходи не намерихме една стара дупка, но на нейно място е открита нова в местността Свински дол. Започва с малко изкатерване, коминче и след метър през три метрово стеснение се вижда към 40 метров отвес. Бързото разчистване на паралелен задръстен кладенец, излизащ след стеснението е дало път на студения дъх на пещерата. Надолу се вижда голяма тъмнина, а хвърлен камък дълго време пада и се търкаля.

Димитър Тодоров премери гама лъченията в района. За Еминова пещера нивото е даже по-ниско от нормалното (10-12мс) докато в изворната е 4-5 пъти над нормата (~100мс). Вероятно пясъците от грусиран гранит от района на Кастракли повишават общия фон на пещерата.

Дните на експедицията неусетно се изтърколиха и трябваше да се разделим. Благодарим на всички за усилията и подкрепата и до скоро!

Снимки и допълнителна информация

Александър Стоев, СК „Пълдин“