Oтиде си без време от този свят един легендарен деятел на пещерното дело в България – Стойчо Стойчев (1958 – 2026). Забележителен с редица свои качества– неуморен и вещ пещерняк, инструктор, спасител и голям човек!
Българската спелеология загуби един дългогодишен и всеотдаен свой деятел и добър приятел, мощен двигател на тъговищкото и националното пещернячество. Още като ученик започва да се занимава с пещерно дело (през 1974 г.) в пещерния клуб при туристическо дружество „Буйна гора“, Разград, a по-късно става негов председател. През 1985 г. преминава в клуб „Луцифер“, Търговище и дълги години е негов председател. Щатен треньор по пещерно дело към дружеството 6 години. Строг комендант на почти всички републикански събори от едно време, Стойчо дълги години бе един от най-активните инструктори на Националните квалификационни курсове. Човек, познаващ най добре пещерите на Североизточна България и не само. Стойчо дълги години бе и един от най-уважаваните членове на Управителния съвет на Българска федерация по спелеология. За всеобхватната си дейност бе удостоен с най високите отличия на Българската федерация по спелеология. Ще остане завинаги в паметта на своите последователи като персонаж от песента „Карлуково, пещерния дом“.