Карлуково, 14 -16 март 2025 г., Национален пещерен дом „Петър Трантеев“.

14 март

Пристигане, регистрация, настаняване.

15 март

9:30 – 9:45 Откриване. Представяне на домакина и обновения Национален пещерен дом „Петър Трантеев“.

9:45 – 10:15 Пещерняци от старо време, Петър Берон, НПМ – БАН

10:15 – 10:45 Депресия и трeвожност като ролеви стресори при спелеолози, Свилен Лапаков, БПД

10:45 – 11:00 Кафе пауза

11:00 – 11:20 Инж. Павел Петров (1884-1984) – инициатор на Българското пещерно дружество

Автори: Константин Костов (1, 2), Бойка Михайлова (1)
(1) Геологически институт – БАН
(2) ПК „Еделвайс“ – София

Биографични данни за инж. Павел Петров, фотографии и документи от Държавен архив от 20-те и 30-те г. на миналия век за началото на организираното пещерно движение в нашата страна.

11:20 – 12:00 Изследване на ледените пещери в Антарктида 2024, Цветан Паров, Под Ръбъ

12:00 – 14:00 Обедна почивка

14:00 – 14:30 Спелео туристически маршрут „Пътеката на исихастите“ при с. Пепелина, Сашо Попов, ПК „Приста“ – Русе

14:30 – 15:00 Пещерна епоха 2.0: Устойчив и ефективен мониторинг на пещери с помощта на високотехнологични инструменти и гражданска наука

Автори: Станимира Делева (1, 2), Ангел Иванов (2)
(1) Национален природонаучен музей – БАН
(2) СНЦ Спелеоклуб „НЕПИАСТ“ – Бургас

Мониторингът на пещери е ключов за разбирането на климатичните промени, защитата на водните ресурси и опазването на подземните видове. В България, с над 6000 пещери, редовно се наблюдават едва 2%, основно с фокус върху прилепите. Оценката на средата е спорадична, което затруднява разбирането на климатичните промени и заплахите за водните ресурси. Човешкото присъствие влияе на прилепите, но ефектът остава слабо изследван, което води до неефективни регулации и конфликти между природозащитници и изследователи.

Спелеолозите в България са мотивирани и с подходящи умения, но рядко участват в проучвания на пещерни животни. Законовите ограничения върху спелеологичните дейности допринасят за напрежение между тях и научните среди. В резултат на това потенциалната възможност за събиране на интересни и важни данни от някои от най-недостъпните места на Земята – пещерите, остава неизползвана.

Нашето проучване цели да подобри познанията за пещерната среда и да подпомогне опазването ѝ. За това ще анализираме въздействието на посетителите върху прилепите и ще дадем конкретни препоръки, както и ще включим пещерняците в научни изследвания чрез гражданската наука. Ще изградим устойчив мониторинг, използвайки тяхната експертиза, за да осигурим дългосрочно наблюдение на екосистемите и насоки за минимално въздействие.

15:00 – 15:20 Значими карстови извори в България. Проект MIKAS, Бойка Михайлова, Геологически институт – БАН

Автори: Б. Михайлова, К. Костов, А. Бендерев, Геологически институт – БАН

През 2022 г. Комисията по карста към Международната асоциация на хидрогеолозите (KC-IAH), под егидата на ЮНЕСКО, стартира изпълнението на проект „Най-важните извори от карстови водоносни хоризонти (MIKAS)“. Проектът има за задача да се обединят съвместните усилия на учени от различни държави с цел да се охарактеризират и популяризират най-важните извори в съответните страни. България също участва в проекта. Съществува публикувана информация за над 200 карстови извора в България, което е достатъчен изходен материал за подбор на извори за включване в Глобалния и Национален списък. След окончателна селекция са избрани, предложени и приети 3 извора за Глобалният списък и 5 извора за Националния списък на България.

15:20 – 15:45 Гмуркане в извора Глава Панега, Владимир Георгиев, ПКСУ „София“

Историята на предишните проучвания в извора, както и информация за последните гмуркания и открития. Какви са условията в българските подводни пещери и какви умения са необходими за гмуркане в тях.

15:45 – 16:15 Водолазно гмуркане в пещера Падалото (Янтра), Димитър Христов – Winky, Пещерно спасяване

Информация за последното проникване след 1-ви и 2-ри сифон през декември 2024.

16:15 – 16:30 Кафе пауза

16:30 – 17:00 Активният живот на един пещерняк, Петър Делчев, БФСп

17:00 – 17:20 Приложение на LiDAR и други съвременни технологии за заснемане и 3D моделиране на пещери – резултати от пещ. Свирчовица край с. Карлуково

Автори: Цветан Остромски (1, 2), Миглена Райковска (1)
(1) Институт по информационни и комуникационни технологии (ИИКТ) – БАН
(2) ПК „Искър“ – София

17:20 – 17:40 Феномени на бигорния карст в България и Хърватия, Цветан Остромски, ПК „Искър“ – София

17:40 – 18:00 Проучвания на пещерите и карста във Врачанска планина, Мария Златкова, Спелео сдружение „МОЕРПА“

18:00 – 18:40 Подръбско лято 2024, Милена Ненова, Под Ръбъ

Как прекарват лятото си пещерняците? Ходят ли на море? Изгарят ли на слънце?
На този и още много въпроси ние от ПК „Под Ръбъ” ще дадем отговор в презентацията-преразказ „Как прекарах лятната ваканция?”. Елате с нас на пътешествие до Хърватска, Франция и обратно, разходете се по баири, виа ферати и дълбоки пещери и се забавлявайте, както ние го направихме.
Ще разкажем за двете хилядарки (пещера, която минава 1000 м в дълбочина), които направихме – Словачка яма и Гуфр Берже, за организацията, багажа, храната и всички дребни детайли, за които се сетихме и не се.