Или как пещерняци се намърдаха сред катерачи и жестови преводачи в общински проект, касаещ скално катерене за глухи и слабочуващи младежи.
Тази събота (20 юли 2019 г.) около стадион Пловдив, няколко младежи, които са слабочуващи и глухи, за първи път се докоснаха до въже и до висене. Това стана в рамките на проект, спечелен от СНЦ „Асоциация за социална, здравна и правна помощ“ (сдружение с насоченост към хора в неравностойно положение по социални, здравни и други показатели), в който имах късмета да бъда включен като част от екипа.
В проекта, организацията – бенефициент си партнира на официално ниво с Българската армия в лицето на СКСО (както се казва от скоро парашутната бригада, базирана в Пловдив), с местното сдружение на глухите, с Асоциацията на жестовите преводачи, и др. Като доброволци участват катерачи, спелеолози, психолози, журналисти, жестови преводачи, адвокати – съмишленици се намериха доста, тъй като каузата определено е благородна.
А каква е каузата всъщност и каква е идеята на проекта? Идеята е хора с проблеми със слуха, на възраст от 18 до 35 години, да се докоснат до нещо, което им е непознато – скалното катерене и да усетят какво е да се движиш по скалата, а и надявам се и след края му, да продължат да упражняват този приятен и интересен спорт.
Проектът предвижда общо девет мероприятия (едно опознавателно/запознавателно, което мина в събота, и девет чисто катерачни). На първото, което мина в събота, глухите и слабочуващи хора се запознаха с нас, разгледаха оборудването, чуха каквото им разказахме аз и двамата военни от бригадата, които бяха командировани от началството си да ни помагат. Едната цел – да се запознаем, беше изпълнена. Дойде ред и на втората – запознаване с екипировката и придобиване на увереност в нея.
Като начало малко повисяхме на „бягаща пътечка“, за да се уверят нашите участници, че въжето е здраво.
След това качих като багаж под себе си сина на главния сержант на парашутната бригада. Специално за събитието младежът се беше пременил като Спайдърмен. Как да не го вдигнеш?!
След тази нагледна проверка на оборудването, една от нечуващите дами се закачи на въжето и се захвана, в компанията на жестов преводач, да изпомпи заветните 12 метра отвес.
Беше уплашена, което си е нормално. Стигна до горе и се ухили до ушите.
И след това се почна!
Дошлите „само да погледнат“ слабочуващи или глухи дами, рязко се включиха! Една от тях, която се появи с рокля, и на която казах, че с рокля работата няма да стане, извади от чантата си „случайно“ намиращ се там клин. Друга дама, дошла с панталон, се страхуваше, но нейните хора я убедиха, и тя също се качи по въжето. Нямахме НИТО ЕДИН ОТКАЗАЛ СЕ участник! Качиха се хората, ей! Много се зарадвахме на смелостта им! А 12 метра на светло са си сериозно нещо за човек, дето ги е виждал само от балкона си.
Цитирам една от дамите, която се качи първа –
„Реших да участвам, защото исках да видя какво е чувството. Виждала съм хора, които се катерят, и ми е любопитно дали аз също мога да се справя.“
„Сега се чувствам равна, когато ми помагате да сложа сбруята и ме насърчават. Но обикновено не е така. Повечето хора ме избягват, защото съм глуха. Даже усещам омраза към себе си, макар да съм винаги усмихната. Ведрото отношение към живота и към мен на хората от проекта ме кара да се чувствам по-добре, когато срещна трудности.“
„Горе е прекрасно. Усетих бързо как да не се люлея на въжето и как трябва да се изкачвам по него. Още хора трябва да опитат това! Може ли да се изкача пак?“
С това нашата първа среща с глухите ни приятели приключи – без инциденти, без неприятни емоции, и без травми (като изключим леки слънчеви изгаряния). Както се вижда, всички сме щастливи и доволни.
След прекрасно преминалото съботно мероприятие, с екипа си даваме ваканционна пауза до началото на септември. От септември до началото на ноември, през почивните дни, вече ще сме на скали. За късмет, в Пловдив си имаме естествени катерачни обекти в самия град. Те са три, и два от тях са прекалено тежки за начинаещи катерачи, но третият е с турове, които са някъде около категория 5, и стават. И ще драпаме, ще си жулим колената, и ще се учим. Аз лично – на жестов език. Другите – на друго. Но удовлетворението е огромно, за всички.
Успешно и приятно лято на всички!
Автор: Крум Сираков