Организираното пещерно движение в България възниква през 1929 г. През 1958 г. пещерните клубове в страната се обединяват в „Българска федерация по пещерно дело“ (БФПД) В днешно време обединител на българските пещерняци е „Българска федерация по спелеология“ (БФСп), която е официален представител и дългогодишен активен член на Европейската федерация по спелеология (FSE), Международния съюз по спелеология (UIS) и други международни спелео-организации, обединяващи пещерняците от съответните страни.
През 2014 г. БФСп чества 85 години организирано пещерно дело в България и 40 години организирано пещерно спасяване в България.
В началото проникването в пещери се е осъществявало посредством конопени въжета и стълбички, а за осветление са се ползвали факли, газови фенери, карбидни лампи. Обличали са се предимно с вълнени и шаячни дрехи, които дори и мокри са запазвали топлината на тялото. С навлизането на новите технологии става възможно изработването на по-здрави въжета, на основата на които е открита техниката на единичното въже за проникване в пропастни пещери, която се усъвършенства и в наши дни. Това дава възможност за проникване в по-дълбоки и по-технични пещери, в които в онези времена не е било възможно и безопасно. Екипировката, облеклото и осветлението също се усъвършенстват. В днешно време, за да стане възможно влизането в пропастни пещери се използва техниката на единичното въже, за което се преминава през специфичен курс на обучение. Посредством въже, карабинери, планки и друг необходим и подходящ инвентар се екипира система, по която пещерняците се движат. Въжето се връзва чрез строго определени възли, които имат различни особености, характеристики и предназначение. Част от възлите имат приложение и в други области, освен пещерната, като например морската, алпинистката, битовата и т.н.
Целите на БФСп са изучаване, картографиране, документиране, опазване и рационално използване на естествените и антропогенни пещери и пропасти, както и карстовите райони в страната и чужбина; обучение на кадри и спасяване в пещери и пропасти. За осъществяване на целите си, към БФСп са създадени 4 комисии, една от които е Комисия за опазване на пещерите и карста, в която членуват експерти от различни области (биолози, геолози, еколози и др.), пещерняци и научни работници. Другите комисии са насочени към обучението на кадри (Комисия по обучението), пещерно спасяване (Комисия по спасяването) и поддържането на картотеката (Комисията по картиране и документация на пещери).
От голямо значение за пещерняците (и не само) е изработването на карти на пещерите. Това е необходимо, за да могат пещерняци да влизат в пещери, които не познават; за спасителни акции при възникнал инцидент; проследяване на водоизточници; геоложки проучвания; строежи и т.н. Картата трябва да е разбираема и подробна до необходимост, затова са приети международни стандарти за картиране. Към картата върви и техническо описание на пещерата, което включва как се стига до пещерата, характерни особености на пещерата, как се екипира (какъв инвентар е необходим и къде са закрепванията). Картите на пещерите се предават в Главната картотека на пещерите в България (ГКПБ). ГКПБ представлява база данни на над 5000 пещери, събирани и изготвени от пещерняци от цялата страна. В ГКПБ се съхранява систематизирана информация за проучените пещери в България и извън страната, както и друга графична и текстова информация, придобити в следствие на проучванията, за да бъде използвана за справочни, изследователски и други цели от членовете на организацията и външни потребители.
Пещерно спасяване към БФСп осъществява безвъзмездно дейности по спасяване и оказване на помощ на пострадали и други инциденти в пещери и пропасти. Тази функция не е застъпена в дейността на Гражданска защита и Планинската спасителна служба. В сдружението членуват спасители от цялата страна, които са специално обучени и са придобили нужната квалификация и опит за спасяване и оказване на помощ в пещери и пропасти, както и лекари, обучени да влизат в пещери и пропасти, за да оказват първа медицинска помощ. Всяка година БФСп организира провеждането на 3 задължителни тренировъчни лагер-сборове на спасителите. Пещерно спасяване е член на Европейската асоциация по пещерно спасяване (ECRA).
Всяка година БФСп провежда национални курсове за обучения за млади пещерняци, техническо усъвършенстване на завършили пещерняци, обучение за картиране на пещери и пропасти, курсове за инструктори по спелеология и пещерни спасители. Тази година обученията се проведоха в района на с. Карлуково, община Луковит, в периода 17 – 26 юли. Обученията и тренировките са насочени както към млади пещерняци, така и към вече опитни кадри, които искат да предадат своите знания като инструктори или да се включат в помощ на пещерните спасители. Освен новите знания и умения по проникване и проучване на хоризонтални и вертикални пещери, които участниците придобиват, целта на курсовете е още обмяна на опит, уеднаквяване и усъвършенстване на специфичните техники за работа с въже и алпийски инвентар между различните клубове в страната. За първа година курсовете се провеждат на палатков лагер, с условия близки до експедиционни, което е допълнителен опит, особено за младите участници. В курсовете, които се проведоха в Карлуково взеха участие 54 души от 15 клуба от цяла България. За втора поредна година се провежда и курс „Млад пещерняк“, насочен към обучението на деца на възраст под 16 години. Тази година в курса имаше 10 участници, които показаха завиден ентусиазъм, а съвсем скоро планират и първата си експедиция.
БФСп организира и провеждането на технически прегледи. Техническият преглед е отборно състезание за млади пещерняци и е повод за събиране на хора от пещерните клубове от цялата страна, по време на които младите членове на федерацията имат възможност за изява, запознаване и обмяна на опит между тях и други пещерняци. През 2015 г. в прегледите взеха участие 12 отбора, а присъстващите бяха над 150 души, от 18 клуба в страната.
Ежегодно БФСп публикува национален спортен календар, в който са включени експедиции и прояви, организирани както от БФСп, така и от пещерните клубове в страната. Със съдействието на Министерство на младежта и спорта „Българска Федерация по Спелеология“ осъществява активна спортна и изследователска дейност в страната и чужбина. За последните пет години са осъществени над 30 национални експедиции, както и международни пещерно-изследователски експедиции, постигнали значителни резултати.
От международните експедиции по-значими са експедиции „Мая Арапит“ и Радоина“, проведени в Албания; експедиция „Тененгебирге“ в Австрия и др. Като резултат пещера Мая Арапит се нарежда сред 10те възходящи пещери в света. А като резултат от петгодишните систематични проучвания в масива на Радоина са открити и изследвани общо 34 пропастни пещери, от които пещерата Ру с дълбочина -547 м. и отвес от -360 метра, нареждащ се на 19 място в света. По време на експедициите, проведени в масива Тененгебирге бяха възобновени контактите с пещерняците от Залцбург (през 80те години БФСп има проведени 4 експедиции с открити 44 пропастни пещери, сред които втората по дълбочина пещера, проучена изцяло от българи, S1 с -584 м дълбочина). Също така продължи проучването на перспективната пещера S30 (която към момента е с -300 м дълбочина и недостигнато дъно) и бяха проучени и картографирани редица други обекти в района.
Освен чисто научно-изследователските и откривателски дейности по пещерни проучвания, български пещерняци достигнаха до дъното на едни от най-дълбоките пещери в света като Крубер Вороня, намираща се в Абхазия (най-дълбоката пещера в света с -2197 м); Лукина яма, Хърватска (най-дълбока в Югоизточна Европа с -1421 м); пещера Велебит, Хърватска с най-големия чист отвес в света от -513 м.; Мала Бока, Словения и др.
Други международни прояви: експедиция в непроучвани пещери в парк Гаолигонгшан, провинция Юнан, Китай; експедиция в района на с. Радейна, община Димитровград, Сърбия; Иран; Украйна, Тунис и много др.
Пещерните клубове и организации, членове на БФСп наброяват 23 бр. (към 2015 г.), обхващащи пещерняци от цялата страна (София, Пловдив, Мездра, Враца, Своге, Габрово, Дряново, Плевен, Търговище, Русе, Стара Загора, Сливен, Варна, Бургас, Ракитово).