6-ти EuroSpeleo симпозиум за защита на пещерите „Оценяване, наблюдение и защита на пещерни биотопи и геотопи чрез Натура 2000 или подобни програми в Европа“

Шестият симпозиум за защита на пещерите и карста на EuroSpeleo се проведе между 26 и 30 октомври 2021 г. след едногодишно отлагане. Поради усложнената пандемична обстановка събитието се проведе в хибриден вариант с общо 45 участници, половината от които присъстваха на място в конгресния център на остров Вилм, Германия, а останалите – онлайн. В симпозиума се включиха представители на 21 страни, като освен Европа имаше участници от САЩ, Грузия, Обединеното Кралство и Австралия. България също се включи с представител в лицето на пещерния биолог Станимира Делева. Темата на симпозиума  беше „Оценяване, наблюдение и защита на пещерни биотопи и геотопи чрез Натура 2000 или подобни програми в Европа“.

Откриване на срещата на остров Вилм от президента на Европейската комисия за защита на пещерите Жан Клод Тие.

Програмата на симпозиума беше съставена от презентации относно Натура 2000 и местообитание 8310 (неблагоустроени пещери), доклади за прогреса на отделните държави по въпроси за опазването на пещерите, научна работа по биоспелеология и методи за мониторинг и теренна работа. Бяха представени различни подходи при опазването на пещерите и обсъдени техните силни и слаби страни. Докладът от България беше свързан с проведено проучване на най-уязвимите подземни местообитания и бъдещи мерки за тяхното опазване. Някои от страните докладваха обнадеждаващи резултати, докато други споделиха проблеми и предизвикателства при опазването на пещерите и пещерната фауна. От срещата стана ясно, че основните проблеми за опазването на пещерите като местообитания остават човешката намеса под формата на туризъм, безпокойство и употреба на природни ресурси. Нови заплахи, които бяха обсъдени на срещата са все по-тревожните промени в климата, които особено силно влияят на уязвимите пещерни животни. Спомената беше и замърсяването на подземните води с азотни торове.

Пещерен паяк в изоставен бункер на остров Рюген

Специално внимание беше отделено на апликацията cavelife, която е разработена от германски учени специално за теренна работа в пещери. Програмата дава възможност за събиране на данни за пещерна фауна, микроклимат и заплахи за подземни убежища, и е съобразена със изискванията за докладване на местообитание 8310 към европейската директива за хабитатите. Апликацията може да се използва директно на терен, като данните се събират в мобилно устройство. Засега cavelife работи добре само на територията на Германия заради специфичния списък от животни, но при желание от страна на други държави, данните могат да се адаптират и да се преведе на други езици. За работа с апликацията беше направен workshop, а по-късно беше изпробвана и в реални условия за инвентаризация на изоставени военни бункери на остров Рюген. Апликацията е полезна както за учени, така и за пещерняци, които искат да помогнат с мониторинг и опазване на пещери.

Изоставени подземия на остров Рюген.

Важно е да се отбележи нарастващия интерес към спелеологията като рекреационна дейност и все по-големия антропогенен натиск в пещери, които до този момент са били недостъпни. Това от една страна има негативни последици, защото води до повишено безпокойство на пещерната фауна, както и до разрушаване на образувания, замърсяване и промяна на микроклимата в пещерите. От друга страна присъствието на пещерняци във все по-труднодостъпни пещери може да се разглежда като възможност за развитие на науката и сътрудничество между институции. Обикновено научните институции и учените, които се занимават с мониторинг на пещери имат ограничен капацитет, което налага мониторинг да се прави в малък брой пещери. Пещерните клубове биха могли да допълват знанията на учените относно присъствие на пещерна фауна, условията на средата и заплахите към местообитанията. Достатъчно би било да изпращат снимки и кратки доклади при всяко посещение в пещери. Някои пещерняци биха могли да се включат и в редовния мониторинг на местообитание 8310, което ще им позволи да посещават места, които обикновено са забранени (например в резервати или през зимата). Именно с цел такава колаборация вече са създадени няколко мобилни приложения, които все по-успешно навлизат в употреба. Гражданската наука набира все по-голяма популярност и може да бъде използвана дори под земята. Пещерняците имат голям потенциал да отнесат спелеологията до следващата ера – генерирането на голям обем от информация и търсенето на модели и закономерности в промените на условията на средата и поведението на пещерните животни, което несъмнено ще доведе до интересни открития. Дали това ще се превърне в реалност – само времето ще покаже.

Станимира Делева

Тебеширените скали на остров Рюген – част от природното наследство на Юнеско

Споделяне