В периода 19 август – 10 септември 2016 г., се проведе поредната проучвателна пещерна експедиция в планинския масив Тененгебирге, Австрия.

Организатори на експедицията: Българска федерация по спелеология и Пещерен клуб и спелео училище „София“.

В „Тененгебирге 2016“ участваха 12 пещерняци от 7 клуба: ПКСУ „София”, ПК „Искър” – София,  ПК „Саламандър“ – Стара Загора, ПК „Луцифер“ – Търговище, ПК „Варна“, ПК „Пълдин” – Пловдив и ПК „Хелектит” – София.

История на проучванията

Планинският масив Тененгебирге се намира в предната част на Източните Алпи на около 30 км южно от град Залцбург. Масивът е силно карстов, състоящ се предимно от Дакщайнски варовици. В този район се намират забележителни пещери като Айсрайсенвелт (Eisriesenwelt) – най-голямата ледена пещера в света с дължина от 42 км, в която частите с лед са около 1 км. Тези части са отворени и за туристически посещения. Друга забележителна пещера е системата Козаностра-Бергер-Платенек (Cosanostraloch-Berger-Platteneck Hoehlesystem) с дълбочина от -1291 м и обща дължина от 30 км.

Районът в Тененгебирге, определен за работа на българските пещерняци, включва обекти, намиращи се в подножието на връх Кналщайн (2233 м) и неговата забележителна стена, обграден от хребетите Зомерек на изток и Платенек на запад.

През 80-те години (от 1980 г. до 1983 г.) български пещерняци са провели четири последователни експедиции в този район. За целият период са открити и изследвани 44 пропастни пещери. Всички те са именувани с буква S от София и съответен номер. Сред тях се намира втората по дълбочина пещера, проучена изцяло от българи, S1 с -584 м дълбочина (като първата се намира в Албания – ББ30 с дълбочина от -610 м). Други интересни пещери са: S2 с -460 м, S20 -400 м с все още недостигнато дъно и S30 открита в края на експедицията от 1983 г., проучена до -115 м, след което е стигнато до стеснение със силно изходящо въздушно течение.

През 2013-та година, по случай 30 години от българските пещерни изследвания в района на Тененгебирге, Българска федерация по спелеология организира малка проучвателна експедиция. Сред набелязаните цели бе: възобновяване на контактите с пещерняците от Залцбург, вземане на GPS координати на входовете на пещерите, изследвани през 80-те години, търсeне на нови перспективни обекти за последваща работа, както и проучване и картиране на пещера S30.

По време на експедиция „Тененгебирге 2014“ продължава работата в набелязаните и недовършени обекти от 1983 г. и 2013 г. Основна цел на проучвателните дейности е пещера S30, открита в последните дни на експедицията от 1983 г., като тогава е достигната дълбочина -115 м и изследването е стигнало до стеснение със силно изходящо въздушно течение. В края на 2014 г. е картирана до -210 м до голям отвес, който не е проучен до край поради липса на време и инвентар. Друга цел е изследването на новооткритата през 2013 г. пещера БиК (от батко и кака) или Голямата, в която е достигнато до -122 м, където има зала с непреодолимо стеснение между леда и скалата. По време на експедицията са картирани 7 пещери с обща дълбочина от 461 метра и 860 метра в дължина. Изготвени са карти и технически описания на всички изследвани пещери. При теренни обходи са намерени и са взети GPS координатите на следните пещери, картирани през периода 1980 – 83 г.: S20 (-363 м и продължава), S21 (-21 м), S17 (-25 м).

Експедиция „Тененгебирге 2015″ година продължи работа по набелязаните цели, а именно: проучване на пещера S30, прекартиране и продължаване на проучването в S20, търсене, проверка и изготвяне на карти на изследваните потенциални пещери, повишаване на спортно-техническата подготовка на участниците за работа и проучвателни дейности в трудни алпийски пещери.

По време на експедицията бяха намерени и картирани 8 нови пещери с обща дълбочина -567 м. Също така беше преекипирана и прекартирана S20 (-374 м и продължава), както и картирани нови -170 м в S30.

Общата дълбочина на картираните по време на експедиция „Тененгебирге 2015“ пещери надвиши километър (-1118 м).

Експедиция „Тененгебирге 2016″ продължи задълбочената работа по проучване и изследване на пещери в този изключително богат карстов район. Основните цели на експедицията бяха свързани с продължаване на проучванията в пещера S20, проверка на паралелен отвес в пещера S30, обход в района и набелязване на нови перспективни обекти за изследване. По време на експедицията бяха намерени нови части в известна австрийска пещера с номер 900, бе проучена и картиране пещера F30, открита от френска експедиция през 1979 г. Беше проверен и картиран паралелният отвес в S30, който стига до известното ни вече дъно.

В пещера S20, открита от български екседиции през 1983 г., и прекартирана до -374 м през 2015 г. бе достигнато до труден за минаване тесняк, след който пещерата продължава. Има въздушно и водно течение. Това беше основният обект за работа по време на експедицията. В края не експедицията беше достигната дълбочина от -526 м и следващ отвес от около 20-30 м, но поради липса на време и инвентар той не беше спуснат. Продължава да се усеща въздушно течение. Пещерата ще бъде основен обект за изследване и за експедиция „Австрия 2017“, като потенциала на масива е за система с над 1000 метра дълбочина.

По време на експедицията бяха проверени и картирани нови части в четири пещери, с обща дълбочината на картировките: -437 м.

Изследвани пещери през 2016 г.

S30
При проучването през 2015 беше достигнато дъно на -383 м, без шанс за продължение надолу от него. На около -210 м паралелно на големия отвес започва друг голям отвес, който не беше проучен. Тази година една от целите беше да се потвърди дали двата отвеса излизат на общо дъно и дали няма възможни продължения настрани. Отвесът беше проучен и картиран, оказа се с дълбочина около -160 м и завършващ на старото дъно. Друго продължения не бяха намерени

S20
Открита през 1983, и прекартирана до -374 м през 2015 г. Беше достигнато до труден за минаване тесняк, след който пещерата продължава. Има въздушно и водно течение.
Това беше основният обект за работа по време на експедицията, като всеки ден една или две групи работеха в нея за проучване или картиране.

Пещерата се развива предимно по една пукнатина, като се редуват тесни меандри, прагове, множество малки и няколко големи отвеса. Поради меандрите и тесняците придвижването в нея е бавно и трудно с багаж. Някои от стесненията получиха имена, като: „Водния тесняк“ и „Тесняка на Мони“.

В края не експедицията беше достигната дълбочина от -526 м и следващ отвес от около 20-30 м, но поради липса на време и инвентар той не беше спуснат. Продължава да се усеща въздушно течение.

Пещерата ще бъде основен обект и за бъдеща експедиция.

F30
Отдалечена пещера в района западно от Кналщайн. Беше намерен стар номер F30 от френска експедиция през 70-те, но без никаква информация за нея в австрийската картотека. Беше проучена и картирана до дълбочина -45 м, където свършва в блокаж и тясна цепнатина без изгледи за продължение.

900
Пещера известна на клуба в Залцбург. Проучена е до -56 м от австрийци, но не е достигнато дъно. След контакти с тях беше решено да я проверим. Пещерата продължи с нови 70 м до дълбочина от -126 м, където за съжаление свърши.

Бяха проверени още множество потенциални входове при обходи, които се оказаха неперспективни. Взети са GPS координати на всички обекти.

Маркирани са с метални планки и с номера по австрийската картотека входовете на: S06, S30A, S33, S45, S35, S36, S37, S38, S59, S66

Таблица на проучените и картирани пещери по време на експедиции Тененгебирге 2014, 2015 и 2016 г.

Цялата документация по проучване на пещери в района на Тененгебирге, съпроводена с направените карти се изпраща към пещерния клуб в Залцбург – „Landesverein für Höhlenkunde in Salzburg“.

Условия за работа

Условията, в които протече експедицията и работиха пещерняците, бяха добри за сезона. През по-голямата част времето беше подходящо за работа по набелязаните цели. Разбира се имаше и периоди с обилни валежи и силен вятър.

Експедиционния багаж беше пренасян на гръб от селцето Обершефау (начален пункт на експедицията) до подножието на връх Кналщайн, където се намира базовия лагер, като се преодолява денивелация от около 1000 метра.

По време на експедицията традиционно събираме разделно отпадъците, които накрая сваляме и предаваме в пункт за събиране на отпадъци в Абтенау.

Екип на експедицията

В експедиция „Тененгебирге 2016” взеха участие общо 12 пещерняци от следните клубове: ПКСУ „София”, ПК „Искър” – София, ПК „Саламандър“ – Стара Загора, ПК „Луцифер“ – Търговище, ПК „Варна“ и ПК „Хелектит” – София.

Пълният състав на експедицията:

1. Валери Пелтеков, ръководител на експедицията
2. Анелия Павлова, ПК „Пълдин” – Пловдив
3. Антония Влайкова, ПКСУ „София”
4. Владимир Георгиев, ПКСУ „София”
5. Енчо Енчев, ПКСУ „София”
6. Китен Топалов, ПКСУ „София”
7. Никола Енев, ПК „Луцифер” – Търговище
8. Симеон Ненков, ПК „Хелектит” – София
9. Станислав Дюлгеров, ПК „Саламандър” – Стара Загора
10. Стефан Златев, ПК „Варна”
11. Цветан Остромски, ПК „Искър” – София
12. Яна Йовева, ПКСУ „София”

Кратък дневник на експедицията

На 20 август сутринта от България потегля група от 8 души в състав: Влад, Нелка, Стефчо, Монката, Вальо, Станислав, Китен и Яна. На 21-ви всички са в Обершефау.

На 22-ри и 23-ти август се пренася багаж от Обершефау към базов лагер, намиращ се в подножието на връх Кналщайн. Преодолява се 1000 метра денивелация.

На 23-ти вечерта в Обершефау пристигат Тони и Енч, които се завръщат от „ЕвроСпелео 2016“ – 5-ти Европейски спелеоложки конгрес, провел се в близост до слецето Астуик, Йоркшир Дейлс.

24-ти всички качват багаж към базов лагер. Първа вечер в базов лагер.

На 25-ти група в състав: Владо, Симеон и Ани влизат в S30 с цел екипиране, проверка и картиране на паралелен отвес на „Ехо“. След проверката се установява, че той се свързва почти веднага с отвес „Ехо“ и излиза на същото дъно. Реално е един отвес, разделен на две от голям скален ръб. Новият отвес е картиран и добавен към съществуващата карта на S30. Станислав също влиза в S30, за да провери снежно разклонение в началните части. За съжаление няма промяна от предходната година.

Разказа на Монката за S30
Пещера S30 – това беше наистина страхотна пропаст! Целта на влизането беше да се провери и картира вторият подход към кладенеца „Ехо”. Тръгнахме аз, Влад, Ани и Стан. Стан отиде да провери едно разклонение в началните части, а другите се отправихме към дъното. Влад екипира до подхода към Ехо. После аз поех машината, анкерите, карабинерите, лентите и двестате метра въже. Тръгнах по меандъра, а Ани и Влад започнаха да картират. Наковах 2 анкера и вече виждах началото на отвеса. Хвърленият камък се търкаляше, свистеше и се разбиваше на дъното на бездната с голямо ехо. Обаче едната батерия се изтощи още в началото на отвеса, а имах само още една. Смених я и продължих надолу. След един наклонен пасаж вече бях над истинския отвес. Огромен беше! Надолу се чуваше водопад и ехото от коването се отразяваше в стените на кладенеца. Правих прехвърляния през около 30 метра, тъй като стената беше много гладка. По едно време ми се стори, че виждам дъно, но след това осъзнах, че е било само илюзия. Дъното беше някъде много далече. Достигнах края на първото въже, направих прехвърляне и го снадих с второто. Обемите бяха все така огромни, а дъно не се виждаше. След още няколко прехвърляния и втората батерия тръгна да умира, но вече виждах дъното. На около 30 метра от него забих един спит на ръка. Скалата беше много твърда и ми отне поне 20 минути да го накова изцяло. Направих закрепване, след него още едно на скална чучка и стъпих на дъното. Погледнах нагоре и осъзнах колко е високо. Влад и Ани картираха на около 70-80 над мен. Гледката беше страхотна. След като приключиха, се разходихме малко по дъното, починахме си и започнахме дългото помпане. Навън бяхме късно през нощта.

Вальо, Стефчо, Китен и Яна правят обход и изнасяне на инвентар до пещера с номер 900 по австрийската картотека.

Вальо и Стефчо екипират 900 и стигат до дъно. След известния начален отвес от 56 метра следва чист голям отвес с приблизително 45 м, след което се стига до чакълесто дъно. От там тръгва малка цепка около 8 метра, която задънва.

Тони и Енчо пренасят багаж от Обершефау към базов лагер.

На 26-ти в S30 влиза груп в състав: Вальо, Стан, Яна и Китен с цел разипиране на пещерата.
В S20 влизат: Енчо, Стефчо и Тони за екипиране. Монката помага с багаж до входа. Пещерата е екипирана до -220 м.

На 27-ми в S20 влизат Симеон и Станислав с цел продължаване на екипирането. Влад помага с багаж до входа.

Тони, Енчо, Яна, Китен и Стефчо изнасят целия багаж от S30 към S20.

По-късно същия ден в 19:20 в S30 влизат Влад и Ани за екипиране.

28-ми: Вальо прави обход от изочната страна на Кналщайн, като набелязва и маркира няколко обекта.

Стефчо и Симеон влизат в S20, като екипират 50-60 метра след тесняка. Пещерата продължава с меандър и разделящ се на две отвес (сух и мокър).

Тони и Енч качват въже към F30, маркират няколко френски дупки между Кналщайн и северен Визелщайн и се качват на Кналщайн.

На 29-ти вали и почти цялата група слиза до Обершефау за качване на провизии и посрещане на Колето и Цецо Остромски.

30-ти август: Вальо, Ани и Стефчо проверяват циркус северно от Кналщайн и маркират нови и стари пещери.

Влад и Енч влизат в S20, за да екипират в дълбочина. Екипират по сухото разклонение на отвеса. След около 50 метра се свързва с водата. Слизат още около 20 метра на класика до тесняк. Този участък трябва да се екипира.

Колето и Цецо качват личен багаж от хижата, след което Цецо влиза в S20, за да направи техническо описание до блокажната зала, включително.

На 31-ви Колето и Монката продължават екипирането в S20. Изпратени са от лагера с пожеланието дъно да не видят. Преминали са пролазването с вода, пуснали са 3 прагчета по около 10 м. Монката преминава тесняка и стига до отвес. Преекипират части в меандъра.
Китен и Станислав работат по уширяване на проблемни участъци в S20.

Ани и Вальо правят обход към Платенек, като откриват няколко немаркирани досега френски дупки.

Стефчо, Тони, Енч и Влад проверяват френската. Екипирана е като е стигнато дъно. Маркирани са с табелки S59 и S66.

1 септември
Влад и Стефчо продължават към последно стигнатия отвес в S20. Около 40 минути след влизането им в пещерата приижда вода. Изчакват около 2 часа, след което излизат. В пещерата надолу тече доста вода и не може да се свърши нищо полезно.

Тони, Енч, Ани и Цецо тръгват към френската, но малко преди Кналщайн завалява, пада мъгла и се връщат в лагера.

2 септември
Енч и Китен влизат в S20 с цел уширяване и екипиране. Уширяват тесняка на Симо, екипират в меандъра и отвес около 25-30 метра. Изнасят машината и батерии.

Стефчо и Станислав пренасят провизии от Обершефау.

Цецката продължава с техническото описание на S20.

Ани, Тони, Вальо и Монката се отправят към френската с цел картиране и проверка на други обекти. F30 e картирана и е с дълбочина 45 метра. Намерена е S79 и след обход в района са открити и маркирани още 5 френски пещери. Проверени са 2 обекта без перспектива.

Влад маркира с табелки: S06, S30A, S33, S34, S35, S36, S37, S38.

3 септември
Поради наближаващ период с обилни валежи се решава в S20 да влезнат последователно 2 групи: една с цел картиране на новите части, и друга група, която да влезе по-късно през деня с цел разекипиране. Първата група е в състав: Влад, Ани, Стефчо и Колето. След направената карта, пещерата увеличава дълбочината си на -526 м, като не се стига до дъно. Втора група в състав: Тони, Енч и Вальо влиза в 16:30. Вальо има затруднения при преминаване на тесняк и излиза. Пещерата е разекипирана до над малкия меандър на около -280 м. Групите излизат около 2 през нощта.

На 4 септември в 3 часа влизат Стан и Монката за продължаване на разекипирането. Успяват да разекипират до най-горния парапет преди входния тесняк.

Китен, Яна, Вальо и Цецо отиват към S20, за да свалят багаж. Китен влиза, за да извади последното въже и да ушири входния тесняк.

Енчо, Стефан, Колето и Влад свалят последните 4 прониквачки от S20.

5 септември
Ани си тръгва. Вальо, Влад, Стефчо, Китен и Монката свалят багаж до Обершефау. Енч и Колето до пътя.

Цял ден вали напоително.

На 6 септември цялата група пренася багаж надолу. Вечерта последна нощувка в базов лагер.

На 7 септември се сваля и финалния багаж от базов лагер. Вечерта сме в Залцбург на гости на пещерния клуб. Разказваме за резултатите от експедицията.

На 8-ми септември се изпира целия използван инвентар, след което следва лежерна разходка в зоологическата градина на Залцбург.

На 9-ти септември групата отпътува към България.

Снимки: Антония Влайкова, Анелия Павлова, Владимир Георгиев, Енчо Енчев, Цветан Остромски, Станислав Дюлгеров