През изминалите дни се наблюдава особено оживление по западната ни граница. Случайно попаднал наблюдател в околностите на малкото селце Комщица, (община Годеч), разположено непосредствено до границата със Сърбия, може да се удиви от множеството странни хора, обикалящи в тоз иначе пуст и див район.

Продължавайки по малък коларски път, същият този наблюдател ще стигне до изоставена застава. Солидната, респектираща някога сграда, абсолютно недостъпна за обикновен преминаващ, сега някак си е населена и изпълнена с живот.

Любопитството ще накара нашия наблюдател да влезе вътре и да хвърли по-обстоен поглед. Учудването му ще нараства все повече и повече. Красивият някога двор, с беседка и езерца, сега е изцяло завзет от естествено пробилата си път зеленина и… палатки. Вместо очакваната гледка на разруха, мястото всъщност е превърнато в уютно и приятно убежище. Все още недоумяващ, но и с нарастващ интерес, нашия човек плахо ще пристъпи в сградата. А там го очаква поредната изненада: наред с увиснали тавани и дупки по пода ще попадне на изчистени и приспособени за различни нужди помещения: полева кухня, помещения за спане и някакъв странен склад, пълен с въжета, карабинери и други интересни и непознати неща…

Какво се случва всъщност? Какви са тези хора и какво правят там?!

Оказва се, че ентусиастите са пещерняци, пристигнали от различни краища на страната обединени под мотото „Картиране до дупка“. И то не каква да е дупка.

От 31 октомври до 8 ноември, в района на Комщица, се провежда пещерно-изследователска експедиция „Западна Стара планина“, организирана от Българска федерация по спелеология и Асоциация на спелеоклубовете в София. Идеята е да се продължи систематизираната работа в района на община Годеч, осъществявана по проект „Невидимото богатство на подземния свят“.

Основна цел на експедицията е изготвяне на електронна карта на пещера Голяма Балабанова дупка. Предизвикателството е голямо. Според наличната досега информация и съществуваща карта от 80-те години, пещерата е шеста по дължина в България с 4800 м. дължина, с лабиринтни галерии, на няколко нива и преминаваща подземна река.

За пръв път се извършват толкова мащабни картировъчни дейности в тежка пещера по новата методика, с уреди DistoX, и обработка на място с употребата на таблети и специфичен софтуер за сглобяване на карти. Резултатът е налице: въпреки капризите на техниката само за 7 дни работа 4 основни екипа от по 2-ма души успяха да изготвят електронна карта на пещерата. Балабанова дупка е с обща дължина на галериите: 2957 м и денивелация 115 м. По време на картировката пещерняците откриха 127 метра нови галерии, в които няма видими следи от влизане на хора досега както и няма налична информация за тези части.

Обща снимка на участниците

Обща снимка на участниците

Същевременно се прониква и в пещера Малка Балабанова дупка, разположена в близост до Голямата, с цел изготвяне на карта. Също така беше преекипиран горния вход, през който не е влизано последните 20тина години. Интересен факт е, че години наред се е работило в посока търсене на връзка между двете пещери, като първата слухова връзка е осъществена през 1999 г. Все още такава няма, но опитите за свързване на Малката с Голямата Балабанова дупка продължават.

Биоспелеолозите д-р Петър Берон и Стоян Горанов от Национален природонаучен музей, събраха материал за по-нататъшни изследвания, като най-интересни са представители на род Niphargus (ракообразни) намерени в полусифона на Голяма Балабанова пещера. В същата пещера бяха открити многоножки от групата на диплоподите, които не са намирани досега там. Интересно бе наличието на типично пещерната пиявица Trochaeta bykowskii в относително висока численост.

Работа имаше за всички участници в експедицията. Докато едни се занимаваха с отговорната задача за изготвяне на електронна карта, други се захванаха с нелеката задача по изчистване на боклуци в и около пещерите.

Общо участие взеха 36 пещерняци от 10 клуба от цялата страна.

С постигнатите открития и резултати експедицията е една от много успешните случили се в този район.

Снимки от експедицията:
албума на Александър Лазаров, ПКСУ София

снимките на Красимир Колевски, ПК Луцифер – Търговище

снимките на Милен Нейчев, СК Пълдин – Пловдив